Галерия

1

Сега нямаме резервни варианти за политически “спасители” и в България се очертава да се получи един страхотен политически вакум. Той е двойно по-страшен, защото исканията на протестиращите съдържат много национален и социален патос. Когато темите за националната общност и темите за социалната солидарност и справедливост се докоснат, в исторически план това ражда крайни явления.  Този исторически вакум трябва да намери начин от някъде да избие, защото дори и за момента да се уталожи. При следващата трудност хората по улицата ще станат още повече. Хората в последните протести се видяха в силата си. Разбраха, че са много и че могат да предизвикват промяна.

В българския политически живот изглежда БСП е константна величина в лявото политическо пространство. От другата страна се появи ГЕРБ, които вече успяха да поемат властта и сега я върнаха. ДПС плува в политическото пространство и се долепя там където може. Защо в България няма обединена десница? Какво стана със СДС?

Традиционната българска десница свърши своята историческа работа. Тя изпълни задачата си, която бе страната да премине от предишния режим към либерална демокрация, да влезе в НАТО и да стане член на Европейския съюз. Добра или лоша системата на либералната демокрация в страната ни действа. Нищо от тогавашния дневен ред на това, което в България наричаме десница не остана неизпълнено. Така че десницата си изпълни задачата.

От една страна говорите за политически вакум, от друга България не разполага с обединена десница. Едното не би ли могло да бъде отговор на другото?

Може, но струва ми се, че това, което се търси днес в България, стремежът и исканията на хората по улиците са по-скоро леви. Намираме се в ситуация, в която всички нови политически проекти наричаха себе си по-скоро десни. Сега за пръв път ми се струва, че е разклатен монопола на БСП върху лявото политическо пространство. Без значение дали ще определим протестите като леви или дясно, те сами по себе си носят енергия на социалното недоволство, енергия на хората, които са загубили от социалното разслояване. По всякаква логика досега протестите трябваше да създадат попътния вятър в платната на БСП, но това не се случи. Протестите не припознават социалистите като техни политически представители и този път хората казват “всички партии са лоши”.

Нека да се върнем на първоначалния ви въпрос за десницата. Тя има и свои икономически ориентири. В България прослойката, която би гласувала дясно не е толкова голяма по установените икономически ориентири. Извън това БСП е константна величина за разлика от десницата, защото е наследство на бившата комунистическа партия. Все пак десницата в по-либералните й течения винаги представлява по-индивидуалистично политическо течение, т.е. социалното сцепление и организационното единство не са най-важното. Натрупват се редица обстоятелства, които направиха българската партийна система да не изглежда като ляво и дясно. От самото начало политиката в България разполага с една солидна лява страна и редуващите не-леви опоненти. За първи път се натрупва енергия и се създават условията за ново ляво, което не е наследственото ляво от БКП, а произтича от резултатите на българския преход.

България има нужда от прокарването на трудни мерки, както казахте по-рано. Питам ви за десницата, защото в момента успоредно с тревогите на България, в Европа вървят големи промени. Съществува раздвоение за степента на солидарност между държавите в съюза и нуждте за фискално смирение, за да се овладее икономическата криза. Десните сили натискат за повече реформи и по-малко помощ, левите за повече солидарност и по-меки мерки за фискални икономии. Къде е балансът?

В един период в Европейския съюз наистина имаше една дилема, която приличаше на ляво-дясно, а именно дали да стегнем коланите или да използваме кризата за стимулиране на растежа. В момента като че ли е намерена една соломоновска формула за овладяване на двете тенденции. Смятам, че повратният момент бяха изборите във Франция. В момента Европа отговаря на кризата с мярка и в двете посоки – там, където се налага се правят икономии, а къде може се дават стимули за растеж.

В България никоя от наличните партии няма адекватен отговор в момента какво трябва да се направи. Даже се страхувам, че ще последва едно популистко олевяване, което ще задоволи бързо конкретни искания на протестиращите. Чуват се обещания за силово повишаване на заплатите и пенсиите със законов акт, без значение, че няма откъде да се вземат парите за подобно нещо. Не случайно духът на времето в страната ни е такъв и не случайно, че самият министър-председател (Борисов) беше чут да казва “следващата ни програма трябва да е по-реална”.

Протестите в България продължават и в момента. Правителството падна, за какво точно протестират хората сега? Можете ли да определите границите и параметрите на исканията на протестиращите?

Преди всичко искам да подчертая е, че е напълно нормално протестите в един момент да бъдат обременени с толкова много искания, че те да се изкривят или да променят формата си. Освен това напълно естествено е, че самите лидери на протеста да не се чувстват много комфортно в новата си обществена роля, защото част от тях случайно са стояли на брега и при идването на голямото политическо цунами са се оказали на гребена на вълната.

Исканията са преди всичко политически. В стремежа си да променят всичко и изцяло, хората посягат към конституцията, към Великото народно събрание, смяна на изборната система в мажоритарна и т.н. Дълбоко погрешно е да се смята, че с промяна в конституцията ще се решат проблемите, които изкараха хората по улиците.