Галерия

6

5

4

3

2

1

ВЪПРОС: Имената на прочути хора на изкуството – Ван Гог, Антонен Арто, Салвадор Дали - са свързани с гранични душевни състояния, запечатани в тяхното творчество. Режисираният от вас спектакъл, с чиято премиера завърши симпозиумът, посветен на творчеството и лудостта използва като театрален материал писмата на Камий Клодел, писани от приюта за душевно болни, където тя прекарва 30 години, чак до смъртта си. 
Освен че оставя покъртително усещане у зрителя, той го кара да се замисли и над това какви ли творби би могла да създаде тази значима скулпторка, ако в периода между двете войни са преобладавали съвременните концепции за изкуството на хората с психични разстройства. В края на спектакъла глас на разказвач споменава, че през 1968 на гроба на Клодел е поставена   възпоменателна плоча, на която освен нейното са изписани и няколко немски женски имена. В памет на кои други е тази паметна плоча?

Стелиос Красанакис: Има много хора на изкуството, чието творчество е свързано или е плод на психопатологични състояния и откроява изразната сила на лудостта и безумството. Трябва да отбележим, че се срещат случаи както на съзидателна психотичност, така и на катастрофична, при която е унищожена всякаква възможност за творчество. Камий Клодел представлява принадлежи именно към втория случай. Последната известна скулптура, която тя е оставила е бюстът на брат й поета и дипломат Пол Клодел от 1905. Отогава нататък нямаме нейни творби, а годините от 1913 до 1943 тя прекарва в заведение за душевно болни, където не е нарисувала дори една рисунка. Що се отнася до възпоменателната плоча с имената, това е творческо хрумване специално за спектакъла, за да бъдат подчертани паралелните животописи между Клодел и жени-творци, чиито произведения са показани в сбирката „Prinzhorn”. Такава паметна плоча в действителност никога не е съществувала и в окончателния вариант на спектакъла, който скоро ще се появи на атинска сцена през март, това ще бъде по-ясно подчертано.

ВЪПРОС: Освен диагностична и терапевтична стойност изкуството на хората с душевни разстройства помага да бъдат по-добре разбрани структурата и естеството на лудостта, как тези хора гледат на обществото и на света, то улеснява картографирането на подсъзнателното. Бихте ли могли да се спрете на това по какъв начин „изкуството представлява изход от безизходицата на душата”, както казвате в едно друго ваше интервю?

Стелиос Красанакис: Душевно заболяване означава душевна безизходица. Всичко, което помага на изразяването, на екстрериоризирането на душевния свят представлява противоотрова срещу психичното бездействие. Гъвкавостта на нашата душевност, умението за адаптиране към трудни вътрешни, но и външни ситуации, са признаци на душевно здраве.
Творческото изразяване обслужва в тази посока, без това непременно да означава, че всеки израз на творческите ни възможности представлява художествена творба. Когато това се случи, както с душевно болните творци събрани в колекцията Prinzhorn, то представлява доказателство не само за таланта, но и за душевната сила на човека, който може да различава светлината дори в мрака, и живота отвъд перспективата на смъртта.

Мариос Вазеос, финансист и директор на фестивала в остров Наксос пред GRReporter

ВЪПРОС: Тематичната ос на летния фестивал на остров Наксос  през 2008 е предвестник на експозицията „Причина за смъртта: евтаназия” в музея „Бенаки”, която изследва връзката между изкуство и лудост. Културната организация ЕОН (ΑΙΩΝ) в сътрудничество с научното дружество ”Психология-изкуство” организира тогава в рамките на фестивала самобитната изложба с наслов „Psychotopia”, като помага на публиката да проникне в тази взаимозависимост посредством литературни и театрални текстове, музикални и кино-творби, произведения на изящните изкуства. Очевидно организаторити имате особена чувствителност и усет към топографията на човешката душа, независимо дали става въпрос за душевно здрави или с разстройства хора и признавате изкуството им за равностойно с това на „нормалните”. Бихте ли разказали каква беше концепцията ви за организирането на тези прояви?
Мариос Вазеос: Изложбата „Psychotopia” представляваше само част от един фестивал на изкуствата, на който бе представена връзката между творческата съзидателност и лудостта и безумството, какъвто и да е нейният източник – дори лудостта на любовта. Душевните пейзажи са граничещи с пейзажа на изкуството и винаги съществува осмоза, взаимопроникване между художествения израз и отклоненията и лъкатушенията на човешката душевност.
 
ВЪПРОС: Успоредно със симпозиума „Изкуство и лудост”, последвал откриването на експозицията на сбирката Принцхорн, видяхме и инсталацията на „Книгата на смъртта говори” от съвременния немски художник и скулптор Клаус Пфайфер, който живее и работи на Наксос. Кои бяха неговите „луди произведения”, показани през 2008 на вашия фестивал на острова?

Мариос Вазеос: Клаус Пфайфер е творец, с когото имаме трайно и дългогодишно сътрудничество, възхищаваме се от него и го ценим. На изложбата той участва с творбата „Корабът на лудите”, която коментира отблъскващия обичай през Средновековието, а и в по-късни времена – преди създаването на приютите за душевно болни като институция – хора с душевни заболявания да бъдат натоварвани на кораб, той да бъде оставян неуправляем в открито море, докато вълните го погълнат.

ВЪПРОС: Какви ще бъдат централната тема и основните акценти на проявите на тазгодишния фестивал?  Той ще се проведе в средновековната крепостна кула от 1600, принадлежаща на рода Вазеос („Πύργος Βαζαίου”). През последните десет години той се е превърнал в утвърдено място за срещи на Наксос между различни култури и оригинални творчески проекти.