Галерия

6

5

4

3

2

1

Здравка Михайлова
Специално за GRreporter

Миналата година в една от най-големите атински болници „Сотирия” се състоя проектът „Болницата като място на паметта и болката”, чиято цел бе съживяване на болничното пространство чрез изкуство. В момента продължава да тече четиригодишният „Urban Dig Project"  ("Разкопки на културните призраци, витаещи над съвременния град") на артистичната формация „Όχι παίζουμε”. Проектът е фокусиран върху „археологически разкопки на градския пейзаж” и културната история на съвременния град. Вече втора година в неговите рамки се играе театрално-музикалният спектакъл по „Москов Селим”, последният разказ на известния гръцкия писател Визиинос, почти непревеждан на български. Негова сцена е запусната оркестрова зала в Ωδείο Αθηνών - атинското Музикално читалище, където Визиинос е преподавал през последните две години преди да бъде въдворен в психиатричната клиника „Дромокаитион” в Дафни, където и умира през 1896. Спектакълите включват театър на движението, музика, танц, инсталации, а след някои от тях специално поканени зрители от артистичните среди разговарят с публиката за тяхната работа, свързана с разбулване тайните и културните фантоми в урбанистична среда.
Болезненото в изкуството присъства и в осемдесетте графики на известния норвежки художник Едвард Мунк, които могат да бъдат видяни до 27 февруари в изложбата „Отвъд вика” в частния музей Ираклидон. От нея отсъства прочутата картина „Викът” на норвежкия бохем, посещаващ кафенета, където абсентът се сервира като аперитив преди да стигнат до морфина. Мунк притежава уникалната способност да диагностицира – по думите на австрийския художник-експресионист Оскар Кокошка – истеричния страх зад онова, което се нарича обществен прогрес. Художникът на болката и смъртта преживява ужаса от загубата още в ранното си детство и успява да го трансформира в изкуство. Идеята да бъдат показани негови графики в „Ираклидон” се ражда през 2007, когато в същия музей е организирана изложба на Тулуз Лотрек. Въпреки че са живеяли по едно и също време, Лотрек се обръща към радостта от живота и гуляите. А Мунк, който е преживял нервен срив изобразява мрачната страна на нещата, характерни са заглавията на някои от неговите картини - „Болно дете”, „Меланхолия”, „Безнадеждност”, „Върколакът”.
Картина, която човек неволно би объркал с „Вика” на Мунк, обаче, може да бъде видяна в разтърсващата изложба-документ с наслов „Причина за смъртта: евтаназия” (21/1 до 13/3) в музея Бенаки (булевард Пиреос 138), открита неотдавна в съорганизаторство с Гръцката психиатрична асоциация. В нея са представени 96 творби от сбирката Prinzhorn, рисувани от 18 художници - душевно болни, които в периода 1939-1944 стават жертва на безчовечната програма на нацистите за „лечение” чрез евтаназия.
По време на нацизма модерното изкуство в Германия е окачествено като изродено – тъй като не отговаря на древогръцките и римски образци, които са на почит – и е забранено. Значими произведения на изкуството са унищожени, а художници като Ото Дикс, Макс Бекман, Ернст Кирхнер, Паул Клее са пропъдени от страната. За изродено също така е било смятано и изкуството на затворените в приюти душевно болни. Ако днес творчеството на такива индивиди бива насърчавано, тъй като представлява начин за изразяване и социализиране, в нацистка Германия, то е било сигурна заявка за газовите камери.
Още в началото на Втората световна война през есента на 1939 е основана „Комисията на Третия райх за научно регистриране на сериозни наследствени и сродни заболявания” и е взето решение да бъдат използван методът на евтаназията за „лечение” на хората с различни дефекти и на душевно болните. Програмата е наречена „Операция Τ4”. Тя е ръководена от лекарите Карл Бранд и Филип Бухлер, а Хитлер е убеден, че това ще помогне за „расовия интегритет на германския народ”. Масовите екзекуции на пациенти в психиатрични клиники и приюти, известни и като „Операция евтаназия” представляват мрачна глава в историята на Германия, а нейните жертви съвсем не са само евреи.
Началото на експозицията бе ознаменувано от симпозиум в Бенаки на тема „Изкуство и  психични разстройства”. Изказванията варираха от дестигматизиране изкуството на психично болните и изолирани в приюти до анализ на „изроденото изкуство” на модернизма, забранено с декрет по времето на Хитлер (нацизмът върви ръка за ръка с академичния натурализъм като канон на нацисткото изкуство, отхвърлящ и наказващ всякакъв модернизъм в Германия - родината на експресионизма и атоничната музика), използването на изкуството като пропаганден инструмент от Третия райх, признаването на art brute за изкуство, което може да бъде продавано, сбирки с такова „маргинализирано” изкуство в Европа, връзката изкуство-психопатология, исторически преглед на изкуството на затворени в приюти за душевно болни.
Кураторът на сбирката Prinzhorn Томас Рьоске коментира въздействието на подобни колекции върху модернизма и съвременния изобразителен изказ, както и "магриназилизирани" от болестта творци, които вече са включени в нея. Симпозиумът завърши със спектакъла „Вълната на лудостта в периода между двете войни”, драматизирана обработка от Стелиос Красанакис на „дневника на изолацията” на скулпторката Камий Клодел, чийто сценичен образ бе въплътен от актрисата Лидия Фотопулу.
 
Стелиос Красанакис, психиатър-драматотерапевт пред GRReporter