Галерия

3

2

1

В Британския музей не са изложени само експонати от древногръцката история, но например и от Египет и много други. Разбирам важността на идеята взетите парчета от античността да се върнат в родината си, но искам да ви попитам не е ли добра реклама за древногръцката култура да бъде представена пред широката публика на Британския музей?

Въпросът ви е добър. В Британския музей има много части от античността и наистина някои от тях могат да останат като експонати в него. Най-важно е обаче да се върнат барелефите и частите, взети от Партенона, защото това е един исторически паметник, който е изстрадал много през вековете. Освен естествените природни разрушения той е преживял пожари, бомбени разрушения по времето на Морозини през 17 век, грабежи, присвояванията на лорд Елджин през 18 век и така нататък. При положение, че тези части от храма съществуват и до ден днешен е добре да бъдат поставени на място.

Споменахте по-рано в разговора ни ЮНЕСКО и искам да ви попитам дали има някакви нови спогодби за защита на историческите паметници и по-скоро за ограничаването на черната търговия с антични предмети?

 В ЮНЕСКО се обсъждат всички тези теми, за които споменахте и съществува един постоянен диалог, в който се обсъждат проблемите свързани с незаконната търговия на обекти с историческа и археологична стойност. Например, миналата седмица Гърция подписа договор със САЩ за забрана на свободната търговия на тези обекти. Те ще бъдат проверявани и ако нямат нужната документация или паспорт, който да удостоверява, че са законно придобити ще се изземват.  

В деня на националния празник на Гърция обявихте вход свободен за Новия музей на Акропола. Имаше голям успех и опашката от посетители започна от рано сутринта и не намаля до вечерните часове. Много хора заявиха, че биха предпочели входът на музея да остане свободен през цялата година. Обмисляте ли нещо такова?

Съветът на музея взе решение да следва една конкретна политика и в нея се включва входът да има билет.

Но музея е държавен, няма ли финансиране?

Държавата даде разрешение да задържаме приходите от продажба на билети, извън финансирането. В този момент обаче държавата се намира в трудна позиция. Поради тази причина сме затегнали коланите и засега покриваме разходите си сами. С други думи не ползваме публично финансиране. Ако нещата се влошат обаче, може да се наложи да ни финансират от Министерството на културата. Не си мислете, че е лесно, но все още се справяме. Нарочно държим ниска цена да билета, за да може експонатите да са достъпни за колкото се може по-голям брой посетители. Хората обичат музея, обвързват се с него, изграждат лична връзка с мястото и експонатите и така се връщат отново и отново.

От думите ви разбирам, че кризата е докоснала и Новия музей на Акропола.

 Как да не го докосне! Щеше да е доста странно да не се повлияем от кризата, която в момента Гърция преживява. Стачките и протестите блокират центъра на Атина много често. Това спира потока на посетителите. Същото важи, когато стачкуваха и средствата за градски транспорт или ставаха различни митинги в центъра. Това са между 10-20 хиляди посетителя по-малко. Но това са проблемите на страната днес. Тези явления ще отминат, както и самата криза. Просто трябва малко търпение. За сега се справяме.

Какво ново можем да очакваме от музея. Планирате ли допълнителни изложби в скоро време, освен представянето на постоянните експонати?

Музеят все още е нов и продължаваме да правим промени в постоянното изложение. Освен това продължават разкопките под музея, които също са част от постоянната изложба, но не са завършени все още. С две думи, трябва първо да довършим нещата с които сме се захванали и после ще мислим за допълнителни изложби.

Какво е чувството да сте директор и отговорен за един от най-хубавите музеи в света?

Чувството е много трудно да бъде обяснено. Това, което мога да ви кажа е, че се занимавам с темите на музея още преди около 11 години, когато се проведе последният конкурс. Преминах целия път до откриването му. От подготовката, през процедурите за издаване на лицензи, пренасянето на експонатите, създаването на изложбата, нареждането й и така самото откриване бе следващия стадии на един много дълъг път. Не дойдох на този пост, когато музеят беше готов, а се захванах с него още преди съществува реално. Затова мога да кажа, че Новият музей на Акропола е една съществена част от живота ми. Всъщност е най-зрелият период в живота ми, с който ще завърша и професионалната си кариера. За гърба си имам важни разкопки в северна Гърция, преподавал съм 35 години в университета. Сега призванието ми е музеят.

Какво казвате на младите археолози? Какво да очакват от тази професия?