Галерия

4

3

2

1

В посланието си към посетителите авторите на проекта „Балкански модернизми” задават реторичния въпрос не съдържа ли този термин известно противоречие. Тъй като обикновено модерното изкуство се възприема като „запазена марка” на индустриално развитите западни нации. Може би да, но само за незапознатите с изкуството на Южна и Югоизточна Европа. Една от целите на проекта „Балкански модернизми” е да обори негативната натовареност на Балканите като неизлечимо изостанала част от Европа, по-скоро разкъсвана от политически разпри и „кръвопускания”, отколкото отдаден на създаването на напредничаво изкуство регион. Да разомагьоса тези предварителни нагласи на мислене, като разкрие многопластовите нива на изкуството в тези ширини на Европа. В началото на двайсети век България, Гърция и Румъния са въвлечени в дълбоко трансформиране на местните естетически търсения чрез въвеждането на идеи, форми и техники, развити в космополитните метрополии на Западна Европа. Видяното и преживяното от творците, повечето от които прекарали известно време там, пробужда и чувствителността към значимостта на модерното изкуство като формиращ европейска идентичност фактор.

С основаването на националните държави през втората половина на 19 в. на Балканите се откроява търсенето и утвърждаването - и в живописното изкуство - на национална културна идентичност, като стиловите и идеологически течения са съпътствани от опит за постигане на модерен художествен изказ. Разбирането за пространство е характерна отлика през всеки различен период. Модерната живопис акцентира върху самостоятелността на цвета, линията и светлината. Ако до Първата световна война в пейзажната живопис и градския пейзаж доминират постимпресионизмът, съчетан с елементи на символизъм, през двайсетте години тежестта вече е изместена към мястото на пространството в пейзажа, възприемат се елементи от православната традиция и народното изкуство. В края на това десетилетие завръщането към предметното пространство (Object Space) представлява обща черта на тенденциите в големите центрове на изкуството: новата обективност в Германия и последвалата неокласическа вълна в цяла Европа.

Кураторите ни информират, че в България очарованието на спомена за минали, позабравени, предакадемични системи и признаването на тяхната неподправеност намира израз в движението за родно изкуство, в Гърция във византинизма и неокласицизма, в Програмата за „румънско изкуство”, както и в гравитирането към „балкански изказ”, характерно за кръга „Зенит” в Белград и Загреб. Всички те показват търсенето на една балканска, автентична, непривнесена отвън изразност. Човешкият образ в модерното изкуство също подлежи на промени, а човешкото тяло като изражение и творение на въображението се появява в редица превъплъщения. Превърнато в „пушечно месо” по време на Първата война и същевременно в машина за убиване, то вече налага нови интерпретации, отдалечаващи се от символистическите видения към предчувствия за кошмар и разруха. Вечната тема в изобразителните изкуства за тялото като обект на желанието е белязана по нов начин от преживяното през войната; в началото на двайсетте години устоите на човешките взаимоотношения са подхвърлени на изпитания и съмнения и е открит пътят за нови търсения.