Свикнали с образите на кюстендилски девойки с преливащи пазви на фона на плодни дръвчета, тук виждаме не човешки образи, сътворени от ръката на Майстора, а градския пейзаж „Изглед от Цариград” и платното „Турски гробища”, в които, изрисувани със същите мазки, както в портретната му живопис, изникват гора от минарета и мюсюлмански надгробни паметници. Годините, прекарани в чужбина от редица български художници, дават своя отпечатък върху творчеството им и с буквалното присъствие на европейски кътчета в тях: Иван Пенков с „Нюрнберг”, Сирак Скитник с „Каналът „Фонтанка” в Санкт Петербург” и „Пейзаж от Атина”, Цено Тодоров с „Река Марна в околностите на Париж”, платното на Кирил Цонев „Пристанището Виго в Испания”, „На Боденското езеро” от Елена Карамихайлова, „Арно, Италия” на Вера Недкова, контрастиращите черно и червено в „Любов на плажа” на живелия във Франция Жорж Папазов. А градските пейзажи на Никола Танев - „Булевард Мария Луиза в София”, Никола Петров - „Банския площад в София” и др. събеседват със сюрреализма на Н. Енгонопулос в „Железопътната гра” и „Поетът и неговата муза”, с „Пейзаж от планината Пендели” и „Водена” на Н. Литрас, „Пейзаж от Лаврио” на Константинос Малеас, и „Кафене на остров Митилин” на Спирос Папалукас. Пропусналите голямата ретроспективна изложба на Янис Царухис в музея „Бенаки” могат да видят тук четири негови изключителни образци. „Сънят на Мария Магдалена” на Гошка Дацов препраща към апокалиптично видение на религиозен екстаз, а „Ave Natura” на Борис Георгиев навява асоциации с атмосферата на прарафаелитите. Акварелът “Танцьорка” на Никола Маринов притежава хипнотичната красота и на женския образ, и на майсторското му портретуване. Няма да отминете незабелязан и рисувания от Иван Ненов „Портрет на Васка Емануилова”, държаща в ръка както православните светци макетите на църкви, знака на своя занаят – миниатюрна скултпура. А в емблематичното за модернистичните търсения платно „Кръчма” от същия художник профилът на самотно слушащата пред кана вино ресторантска музика жена се повтаря в контура на реещия се до нея музикален инструмент. В „Стъклена кана” на И. Ненов натюрмортът е нарисуван с техниките на кубизма и експресионизма. Отдадено е дължимото и на портретната живопис на Кирил Цонев. Гравюрата върху дърво на Васил Захариев „Базиликата Св. София” влиза в диалог с акварелните тонове на „Храма на Афеа на Егина” от Спирос Папалукас. Иван Абрашев с „Жена пред огледалото”, Жюл Паскен с „Голо момче” също приковават вниманието. Наред с тях творбите на гръцките художници Партенис, Папалукас, Диамандопулос, Бузианис, Литрас, Византиос, Диамандопулос, Хадзикириакос-Гикас, Галанис, Малеас, Иконому се редуват пръснати в залата с румънските модернисти Марсел Янко, Корнелиу Михайлеску, Виктор Браунер, Макс Херман Макси с характерния за тях диапазон от сюрреализъм до кубизъм и експресионизъм.
Сто и двайсетте представителни платна на 55 художници от трите страни. трасират зараждането и развитието на модерната живопис в съседните по вертикалната ос север-юг Румъния, България и Гърция в периода между двете войни. Ключовите фигури на модернистичните течения в тях, не рядко получили образованието си в културните центрове на Европа, възприемат влиянията на нейния авангард. След завръщането си в родината те донасят космополитния опит и идеите за артистично обновление. Характерна черта на модернистичните течения в “периферията” на Европа е стремежът на плеяда творци на Балканите да откроят една разпознаваема национална идентичност, същевременно съизмерима с възприеманите като универсални естетически ценности на модернизма, да съчетаят формалния авангарден почерк с традиционните техники и тематични препратки. Чрез събеседването на майстори на четката от трите страни са откроени общите черти и отликите между тях, паралелите им със съответни артистични течения на Запад. При първите си стъпки модернизмът донася със себе си известна елитарност, която наред с естетизма на ограничен брой художници внася подобрения във формата посредством една „присъща за тях бохемска атмосфера”, твърди румънската кураторка на изложбата Мариана Вида. В наши дни модернизмът е предмет на непрестанно растящ интерес, както от страна на изследователите, така и на широката публика, тъй като се отнася до съвременното общество и неговия интерес към откриване на собствените му корени.
В началото на година в рамките на същия проект в България се състоя конференция на тема „Списанията на авангарда”, чиято фокусна точка бе градската култура. “Градът и списанията на българския авангард" дискутира върху изобразяването на града в печатните издания на българските модернисти и интелектуалните кръгове, сформирани около тях, как те моделират културата на времето. Отговор на въпроса кои са градовете на българския авангард дава в лекцията си, състояла се в Националния музей за визуални изкуства, Лора Шумкова, която се занимава с литературна антропология на града (1919–1939)”.
А беседата на литературния критик Йордан Ефтимов “Нашето и чуждото в списанията на българския авангард"
бе посветена на ролята на европейските образци в българското изкуство и литература непосредствено преди, по време и след Първата световна война, както и на интерпретирането от българското въображение на провокираните от европейските авангардни школи теми. Ефтимов е главен асистент в специалност „Теория на литературата” в НБУ в София, автор на популярно написаното научно издание „Модернизъм” (2003) и наблюдател на книжния пазар за в-к „Капитал”.
Румънският принос към теоретизирането върху темата бе конференцията „Модерната архитектура и Букурещ в периода 1930–1940”, осветляваща връзките на архитектурата с другите изкуства в периода между двете войни и подчертаваща допълващия аспект на модерната архитектура.
RSS
Facebook
Twitter
YouTube
