Галерия

1

- В този мой последен роман съчетах две неща. От една страна знанието, че в една поема на критската книжовност от 15-ти век (издадена само преди няколко години) Юда е обременен, освен с неговите собствени, и с „греховете“ на Едип, тоест с несъзнателното отцеубийство на Лай и с кръвосмешението с майка му Йокаста. Устни разновидности на поемата са запазени на Крит до 20-ти век. Така Юда, а впоследствие и всички евреи, са олицетворявали абсолютното зло, не само на Крит в онази епоха, а в един по-широк район, тъй като този мит е особено разпространен в цялото Средиземноморие. Един нов тип антисемитизъм и расизъм, вече разпознаваеми в Гърция от началото на 21-ви век, преди да избуят в наши дни. Колкото до Огньовете на Юда, става дума за съществуващия в много гръцки села обичай всяка година на Великден с тържествена празничност да бъде изгаряно чучело на Юда, за да бъде символично наказан по такъв начин евреинът.
И така, сътворих роман, в който съчетах гореспоменатия мит в социограма със съвременен Крит, по-специално с „непристъпната светая светих“ на някои от неговите планински села, в които процъфтяват съвършено незаконни и много доходоносни начинания. Когато тяхното съществуване бе разкрито, се вдигна голям шум, но монолитното мнение на мас медиите относно тези села не ме задоволява и не съвпада изцяло с моето. Познавах присъщата на такива общности многослойност. Затова и се спрях на техните вътрешни конфликти, на различните роли на мъже и жени, както и на тяхното ненадейно преобръщане, на онова, което действа подмолно, но решаващо под повърхността на нещата. Интересът ми бе задвижен от попаднала ми кратка информация, че „в тези общности нито един учител не е могъл да се задържи повече от година“. И така, обрисувах образа на младата гръцка учителка от еврейски произход, тоест, на “два пъти „чужденката“, чието пристигане в подобна „непристъпна“ планинска общност разбунва някои премълчавани местни истории от времето на германската Окупация, възкресява обичаите за наказание и отмъщение, предизвиква любов и смърт, продължава сблъсъка на писания с неписания закон.
При все това, този роман никога не би бил написан без непосредствено предшестващата го моя книга, „Безмълвни дълбоки води“ (2006), в която изследвам в дълбочина и пресъздавам под формата на романова хроника историческо и всеизвестно отвличане, станало на Крит през 1950. Двете книги би трябвало да бъдат четени в успоредица. Огледалото между тях са петдесет години, които делят събитията. Отраженията от затворените планински общности се виждат кристално ясно в техните сходства и различия, сблъсъкът между писаното и неписано право продължава да крепне, раздвоявайки хората, времето минава, оставайки  неподвижно като високите планини.
- Сборникът (събрани ваши статии публикувани в периода 1992-2011), със заглавие „От живота към литературата“ (изд. Кастаниотис, 2011), е книга-мозайка от късчета живот, изповедни ретроспекции във времето, хора и места, мисли за литературата, Историята и съвременното „женско слово“. Действа ли тази книга и като фрагментарна автобиография?
- Тя би могла да бъде видяна и като „късчета автобиографичност“. Книгата включва статии свързани с определени хора, играли значима роля в живота ми, статии написани тъй като по някакъв повод ми е било поръчано от различни печатни издания да кажа нещо за тези прекрасни мъртъвци. С други думи, не самата аз съм седнала да си припомня и да разкажа живота си, а просто съм написала някои неща за себе си, говорейки за други. Една автобиография не би била написана па такъв начин.
Като „автобиографични“ би трябвало да видим и останалите статии в книгата, отнасящи се до литературни въпроси, като например, ролята на родното място в моето писане, начина по който съм развила връзката История-Литература, „майсторството на текстовете“ , съвременното „женско писане“ и т.н. Някои от тях са ми били поръчани, други не. Приемам и тях за „автобиографични“, тъй като животът на всеки един от нас е не само низ от събитията и съдбовните срещи, но и идеи, мировъзрения, глождещи ни безпокойства, въпроси, преразглеждане на мнения, поведения. И литературата не се състои единствено от събития, те са режисирани сред идеите, манталитетите и сблъсъците на определена епоха.
- На общинските избори през 2010 вие бяхте избрана в новото общинско ръководство на Атина в листата на кмета Георгиос Каминис. Изборът ви в общината на доста челно място говори, че вашите книги въздействат от само себе си върху една широка публика. Заместник-председател сте на Управителния Съвет на общинската радиостанция „Атина 9.84“. Как съчетавате ролята на литературен творец с тази на общински служител? Остава ли ви време да се занимавате с писане?
- Избирането ми наистина бе изненада, тъй като бях отказала да направя какъвто и да било предизборен ход в подкрепа на моята кандидатура, и поради това, че живея в Патра през последните трийсет години. Исках просто да помогна в една посока, както настойчиво бях поканена да сторя. Дали избирането се дължи на книгите ми? То е облог спечелен за всички книги, за всички читатели. Не само за мен.