Опитах се да видя живота на Елени Алтамура като една женска Одисея, затова и разделям текста на 24 части (Омировата „Одисея“ съдържа 24 песни – бел. З.М.). Това „Никой“ най-напред е отзвук от женската Одисея, второ от забравата покрила живописта на Елени Алтамура, която все още почти обгръща женското творчество, трето от факта, че художничката живее преоблечена като мъж в продължение на две години, за да може да следва рисуване в Италия, в средата на 19ти век, когато в рисувателните академии се допускат само мъже. Τοзи мой роман бе написан със стремежа да съчетае много познавателни нива, множество размишления за това какво означава женско битие и жена-творец, наред с проблема, който ме занимава, за възприемането на „родината“ и на „Историята“ от жените, за тежестта на техния бунт и неговото осуетяване, но и за тежкия жребий, който заемат в техния живот преди всичко смъртта, оплаквачеството и жаленето; или дори граничното им съжителстване с призраците на обични близки, с проблема за „женската лудост“. Романът има строга и взискателна наративна композиция. Нека да добавя, че проведеното лично от мен историческо изследване разкри много нови данни за живота на Елени Алтамура.
И още две думи. Има и друг един филм за Елени Алтамура преди да излезе моя роман, както и една успешна театрална постановка по моя роман, под формата на сценичен монолог (2012). В каталога на споменатата значима изложба в музея „Бенакис“ съм автор на встъпителния текст за художничката, написан с изцяло исторически критерии. Откъс от романа за нея е включен в учебната програма по новогръцка литература за трети гимназиален клас, често пъти гостувам в училища за да обсъждането му с ученици. Но най-важното за мен са отзивите, че романът „Елени или Никой“ е допринесъл за „възкресяването“ на случая на трагичната художничка, както и за да бъде проумян и като модел отнасящ се и до нашата епоха.
- В миналото сте имала активно присъствие в политическия живот на Гърция, участвала сте в съпротивата срещу диктатурата. Как бихте коментирали високия градус на народното недоволство преобладаващо вследствие тежката икономическа ситуация? Както и в резултат на подкопаването на демокрацията и духовната нивелация, която цели закриването на Държавното радио и телевизия ΕΡΤ?
- Военната диктатура е много стара история за всички, които сме я преживели отблизо. Днес, в епохата на глобализация, интернет, зависимост от международните борси, са се променили и начините за налагане и доминиране, но и начините за оказване на съпротива. Днес нямаме работа с военна диктатура, както често се чува, а с една изключително авторитарна демокрация. Закриването на ЕРТ, по жалкия начин по който това стана пред очите ни, беше най-опасното издевателство над демократичните институции през последните години. За мен това беше един предел. Незабавно подписах заедно с други писатели протестен апел. Както хиляди други, отидох пред сградата на ΕΡΤ, говорих, присъствах на записа на последния концерт на Симфоничния оркестър на радиото и телевизията в голямото студио, прекарах часове в двора на сградата, слушайки и обсъждайки. Имам впечатления и от някои от протестните демонстрации. Никога през годините на кризата не съм виждала хората, приятелите, моите съмишленици, толкова гневни. Също така трябва да подчертая много издържаното ниво на протеста в случая с ΕΡΤ - с концерти, изказвания, песни и др., по-скоро неочаквано от страна на толкова разгневени хора ниво. По-натам не мога да знам.