Галерия

4

3

2

1

ВЪПРОС: Елитис има почти идолопоклонническо отношение към светлината, към безкрайния лазур на Егейско море и неговия островен архипелаг, поезията му съдържа елементи от митологията и античната гръцка традиция. Той е поет епичен, чувствен, религиозно благоговеен, метафизичен, сюрреалист, който не се побира в определения, тъй като поезията му извира от всички аспекти на живота. Неговите ранни стихотворения са окачествени от известния гръцки писател Георгос Теотокас като „мистично зазоряване над Егея”. Доминиращи елементи в неговите първи стихосбирки „Ориентации” (1940) и „Слънцето първо” (1943) са Егейско море с неговата солена аура, цветовете и слънчевата светлина. Самият той възприема поезията си като източник на неподправени бунтарски сили. По какъв начин допринася тя за завоя в гръцката поезия в търсенето на образа на една различна Гърция, към която се стремят представителите на т.нар. поколение на Трийсетте години в гръцката литература?
 
ОТГОВОР: Преди всичко той търси новия облик на Поезията. Придава нов смисъл на поетичното действие. Отдалечава понятието за поезия от понятието за лична изповедност, от понятието за описателност на живота, от обикновената констатация, обръща се към архетипове, прави опит да пресъчетае наново стихиите на света посредством езика, придавайки динамичен смисъл на поетичната вселена. И разбира се, като изхожда от подобна позиция за преобразяващата сила на поетичната мисъл, посретсвом света на сетивата и осмисляне на пренебрегнатите възможности на страната, той откроява един различен образ на Гърция далеч от преклонението пред античността.
Преживява значими исторически моменти и съумява да открои не злободневния, а трайния смисъл на нещата. За него Гърция се превръща в мощно естетическо явление, в непреодолима езикова сила, в нравствена ценност. Макар и подложена на ударите от заобикалящата действителност, поезията е длъжна да показва нейната истинска стойност и пътя към сбъдване на благото.

ВЪПРОС: Езиковото богатство и способността на Елитис да придава на думите нов смислов заряд представляват отправна точка и за следващите поетични поколения. Някъде бях чела, че поезията му е написана с около 8000 думи, докато тази на Кавафис, например, използва 3500 думи. С какво тази способност за изковаване на нови думи допринася за различното качество на неговите стихове?

ОТГОВОР: Донякъде афористично бихме казали, че поезията се пише чрез езика, бихме казали, че тя е език сама по себе си. Елитис добре съзнава това. Той изглежда като че не само  невероятно се наслаждава на този гъвкав инструмент, предоставен му от гръцкия език, а експериментира с неизпробвани езикови форми и предлага неизпробвани проявления и на самия живот. Той мисли, действа, отхвърля посредством оригиналното композиране на словесната си изразност.

ВЪПРОС: Неотдавна в Мегаро Мусикис бе представена програмата за честванията, с които ще бъде отбелязана стогодишнината от рождението на поета. Сред множеството прояви – международния конгрес на тема „Двайсети век в поезията на Елитис. Поезията на Елитис през двайсет и първи век”, поетичните четения по повод Международния ден на поезията, традиционно честван на Деня на пролетното равноденствие - 21 март, активирането на уебстраниците  www.odysseaselytis.gr и www.elytis.gr, концерта в „Иродион” с музика на Куропос по поемата „Монограм”, е включена и изложбата с изобразителни творби на поета, която предстои да бъде открита във Фондация „Теохаракис”. Кои негови творби ще видим там?

ОТГОВОР: Не става дума само за изобразителна изложба, а за представяне на вселената на Одисеас Елитис. Целта ни е да покажем най-важните етапи от живота и творчеството му - ръкописи, преводи, изобразителни произведения на други творци (Царухис, Моралис), на чужди творци, чиито пътища са се пресекли с творчеството и света на Елитис. Както и произведения на съвременни художници, вдъхновени от поезията на Елитис.

ВЪПРОС: Мировъзрението на поета ще бъде представено в цвят, слово, музика, издания. През 1960 Елитис е удостоен с Държавната награда за поезия за „Достойно ест” («Άξιον εστί»), а през 1961 започва сътрудничеството му с Микис Теодоракис, който композира музика по тази поема и полага началото на широкото популяризиране на „музицираното” му поетично слово. Изобразителните творби на Елитис допълват  неговите стихове чрез цвят и образ. Бихте ли се съгласили, че поезията на Елитис същевременно отправя към читателите и изобразително предизвикателство?

ОТГОВОР: Изобразителното предизвикателство, за което говорите идва не толкова от любителската за него форма на изобразителен изказ, колкото от сътворяващото образи измерение на неговото слово. Онова, което той пише има свое визуално покритие. Дори най-интелектуалната мисловна схема има своето съответствие във видимия свят. Нека не забравяме, че Елитис стимулира нашите сетива и естествено е да се изразява чрез звуковата ритмична равностойност на едно словесно понятие.

ВЪПРОС: Речта си при получаването на Нобеловата награда в Стокхолм поетът започва с думите: „Нека ми бъде позволено да говоря за светлината и прозрачността”. Човек има усещането, че в сбъдването на неговото последно желание   – да бъде построена църквица с изглед към Егейско море – духът на поета се среща с вечната прозрачност - тази на безкрайната морска шир. Тази година през лятото на остров Сикинос ще бъде осветена църквата „Богородица Всерадующа” („Παναγία Παντοχαρά”), за изграждането на която съществен принос имате вие. Разкажете малко повече за това събитие.