Галерия

4

3

2

1

Здравка Михайлова
Специално за GRReporter

Март е месец на поезията и в Гърция тази година той е посветен на Одисеас Елитис. А цялата 2011 е обявена от Министерството на културата за година, в която се чества рождението както на Елитис, така и на друг голям поет - Никос Гацос. През 2011 се изпълват и  петнайсет години от отсъствието (само физическо) на втория гръцки поет-нобелист. Елитис принадлежи към породата големи поети, дълбокият скрит смисъл на чиито творби може да бъде разчетен само чрез декодирането на езика и думата. В сборника с есета “Открити карти” поетът подчертава своята убеденост, че всеки език освобождава едно конкретно съдържание”. Елитис превръща хиперреализма на поезията в начин на живот, сюрреализмът приучва поета да преодолява границите на времето и пространството. Гърция на морската стихия и планинската твърд съжителстват в мирен синкретизъм с пейзажите на паметта. Сюрреализмът с неговата антирационална сила му помага да извърши истинска революция по отношение разбирането за това какво представлява “гръцката истина”.

“За мен пространството на Егея е не само част от природата, а един вид “отпечатък от Божия пръст”, казва Елитис. Без да бъде шовинист, за него Гърция символизира “определени ценности, които могат да обогатят световните духове навсякъде”. Елитис е от малцината поети, развили цялостна теоретична система върху която почива тяхното творчество, като същевременно представлява и начин за интерпретиране на света, на човека. Есетата му са теоретичен подстъп към поезията и към политическите и идеологическите му възгледи. За да бъде по-добре разбран, поетът развива своята “Теория на аналогиите” в есето за Пикасо от сборника “Открити карти”.
В едно свое интервю, озаглавено “Аналогии на светлината” поетът пише: “Аз и моето поколение - тук включвам и Сеферис - се мъчехме да открием истинското лице на Гърция. Това бе необходимо, защото дотогава като истинско лице на Гърция бе откроявано онова, което европейците си представяха като Гърция. За да постигнем целта си, трябваше да надвием традицията на рационализма, обременяваща Запада. Така се обяснява големият отзвук на сюрреализма у нас при появата му на литературната сцена”. Както самият поет подчертава, той никога не е бил привърженик на сюрреалистичната школа, но в нея открива определени подходящи елементи, които приспособява към гръцката светлина. Като “зрително потвърждение” на поезията му колажите на Одисеас Елитис изглеждат сякаш изплували от глъбините на неговите стихове.
По повод месеца на поезията, посветен на Одисеас Елитис Здравка Михайлова разговаря за творчеството му с неговата спътница и муза, поетесата Юлита Илиопулу.

                ИНТЕРВЮ С ЮЛИТА ИЛОПУЛУ

ВЪПРОС: Одисеас Елитис е от малцината поети със свой цялостен мироглед, който помага да вникнем с по-голяма лекота в поезията и идеологията му като творец. В есето му за Пикасо озаглавено „С открити карти” поетът говори за своята „теория на аналогиите”. Линията, нарисувана от един художник или думата, написана от един поет на са затворени сами в себе си, а имат своите аналогии в света на нравствените ценности.  Например, планините имат един или друг контур и това би трябвало по някакъв начин да оказва въздействие и върху човешкия дух, би трябвало да има своите аналогии. Като идеален пример за подобна аналогия Елитис цитира наблюдението на Льо Корбюзие, който казва, че контурът на атическите планини се повтаря във фронтона на Партенона. Гръцкият пейзаж има своята метафорична употреба от поета, той е прослава на свободата, прозрачността на чувствата (прозрачността е основно понятие в неговата поезия), осъжда и войната („ Песен героична и траурна за загиналия в Албания лейтенант”), всякакъв фалш и подчиняване на духа. Как контурът на гръцкия пейзаж се преосъществява в нравствени ценности в поезията му?

ОТГОВОР: Струва ми се, че в разширения си въпрос давате отговор за развитата от Елитис в интервюто му пред Ивар Иваск (Ivar Ivask) теория. В него той размишлява върху съотнасянето между естетически и нравствени ценности. Елитис често пъти говори за правописа на пейзажа, за въздействието, което Природата оказва върху психическия и духовния свят, върху естетическите ценности на пространството в тази точка на Средиземноморието. Често пъти в негови текстове читателят различава проекцията на една чиста линия, която започва от пейзажа, продължава през действието на езика, за да достигне до трансцендентно размишление. Става дума за една непрекъсната метафора от света на осезаемите неща към вселената на трансцендентните понятия, която прави по-близко и понятно непознатото, но разкрива и непознатия аспект на познатите неща. Най-просто бихме казали, че Елитис настойчиво търси да отмахне булото на привичното от заобикалящата ни действителност и да разкрие нещо от скритото съвършенство – естетическо и нравствено – „което се намира някъде завършено”.