Галерия

4

3

2

1

ОТГОВОР: Тази църква е посвещение от Елитис към Богородица. Като благодарност за живота и творчеството му. Желанието му бе тя да бъде построена на този остров, който той никога не бе посещавал, тъй като бе убеден, че той повече от всеки друг е съхранил автентичността си. Аз осъществих това негово желание. Заех се с неговото сбъдване. Тази година привършват строителните работи и се надявам да може да бъде отслужена и първата литургия там.

ВЪПРОС: На Париж и срещата си с творци като Шагал, Леже, Макс Ернст Елитис дължи дълбокото привличане, което го свързва с изобразителните изкуства и специално с техниката на колажа. Благодарение на приятелството си с френските сюрреалисти той усеща по-осезателно връзката поезия-рисуване. Макар че се е занимавал с художество, „Достойно ест” (1959) става поводът за международната известност на поета. През 1946 той среща своя истински учител в лицето на поета Пол Елюар. Следва второ пътуване в Париж през 1948, където се запознава с Пикасо и Матис и съзнава, че би могъл спокойно да бъде и художник. Изобразителният Елитис е повлиян най-вече от неоимпресионизма, но и от сюрреализма. Той излага творбите си на изложбата на сюрреалистите в Атина (1935), а показва и индивидуална изложба в Стокхолм (1979). Някои от книгите му са илюстрирани с негови колажи („С открити карти”) и с акварели („Частен път). Продължава ли Елитис да гледа на себе си като на художник, когато е бил в апогея на славата си като поет?  

ОТГОВОР: Става дума за изложението на сюрреалистите през 1935 в дома на поета Андреас Ембирикос. Елитис не е излагал други свои творби преди 1979 и  1980 в Швеция и Атина. Той не е художник. Не е илюстрирал своите книги. Издал е някои от тях като „Частен път” и „Градината с илюзиите”, като успоредно е представил и свои изобразителни творби. Той обичаше много живописта, имаше задълбочени теоретически познания, но не е учил рисуване, теория на цветовете. Тъй че той бе самоук почитател на това изкуство, а не художник. Някога бе писал, че ако не е бил роден грък и не е имал на разположение конкретния езиков инструмент, тогава може би и да щял да стане художник.

ВЪПРОС: Тази година се навършват сто години и от рождението на един от преводачите на Елитис на български – поета-елинист Стефан Гечев. Преди няколко години вие посетихте в София за дискусия на тема „Изобразителният Елитис”, която се проведе  в залата за културни прояви към гръцкото посолство там, носеща името на българския поет. Споделяте ли мнението, че ги свързва не само рождената дата, но и поезията като начин на живот, поезията като „другото лице на гордостта” по думите на самия Елитис?

ОТГОВОР: Да, правилно отбелязвате тази връзка. Свързвало ги е едно общо разбиране за смисъла на живота, за духовните приоритети. Взаимно са се ценили един друг, свързвали са ги споделено уважение и доверие.

По повод Международния ден на поезията Националният център за книгата на Гърция и Асоциацията на писателите организират поетична вечер посветен на

Одисеас Елитис

понеделник, 21 март 2011, 19.00, книжарница Public
τη Δευτέρα 21 Μαρτίου 2011, ώρα 19:00
στο Public, площад „Синтагма”(Public Café - етаж V).