Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Откъс от студиите “Гняв на жена и други истории от еротичния живот на древните гърци” на Димитрис Киртатас

26 Септември 2014 / 09:09:31  GRReporter
6353 прочитания

Също така в общи линии може да бъде предвидено и общото схващане за тях. Древногръцкото общество е било патриархално и в него е господствал мъжът. Някои го окачествяват като мачистко (в което доминира фалосът). От тази констатация естественно  произтичат и всички останали особености. Общественото пространство принадлежи на мъжа: мястото на жената е в къщи. Мъжете нямат никакво задължение за съпружеска вярност; жените са длъжни да бъдат строго моногамни. Мъжете са упражнявали почти неограничена власт върху половия живот на жените. Еротичната свобода, с която се ползвали пълнолетните мъже обяснява, поне до известна степен, и явлението педерастия.

Напредъкът, отбелязан в изследването на еротичния живот в древността, е очевиден. Читателят на туристически справочници в наши дни е по-добре подготвен от повечето познавачи на античността от миналите поколения. Обаче някои проблеми на цялостното виждане са забележими с невъоръжено око.

Самото понятие «древни гърци» е опростено. Древните гърци, за които става въпрос, понякога отстоят едни от други с повече от хиляда години. Обитавали са от единия край на Средиземноморието до другия, а и отвъд тях. Били са управлявани от царе, аристократи и тирани, като били организирани в олигархични и демократични общества. Принадлежали са към самоуправляващи се общности или са били поданици на царства и империи. Изповядвали са култа към дванайсетте олимпийски общества, към местни божества, към Иисус Христос.

Освен това, понятието за андрокрация или господство на мъжа, за да не говорим за фалокрация или доминиране на фалоса, е афористично. Приема се за даденост онова, което се нуждае от проучване. С лекота можем да потвърдим, че в древногръцките общества не са доминирали «мъжете». Светът на мъжете включвал свободни и роби; граждани и лишени от граждански права; старци и юноши; мъже с обществени постове и частни лица; градско население и селяни; богати и бедни; хора с разпуснати сексуални нрави и аскети.

Нито пък имаме правото да приемем жените за еднородна група потиснати същества. От всички древногръцки общества е отсъствала онази критична маса на «средните класи», позволила на съвременната епоха развиването на науките за жената. Не е съществувал представителен тип жена - нито като абстракция, нито като конструкт. В древността разделителните линии между различните категории жени са били абсолютни. Съществували са свободни жени и робини; аристократки и обикновени смъртни; стопанки на домове и проститутки; жени на граждани и чужденки; омъжени и неомъжени; жени обречени на храмова проституция и жени обречени на любовта - а понякога обречени и на двете едновременно.

Би било заблуда да сметнем, че по въпросите на еротичния живот понятието за андрокрация или «господство на мъжа» поставя въпроса върху основа изпълнена с достатъчен смисъл. Затова и можем лесно да разчистим голяма част от съответната литература, която продължава да носи заблуждаващия надслов «мястото на жената в античността». Въпросите, които би трябвало да ни занимават, са за кои жени и за коя античност става въпрос.

«Властта на мъжете» обаче се препъва и в други, по-малко очевидни проблеми. Известно е, че с изключение на някои поетични фрагменти от антични времена, както и минимален брой образци от много по-късни разкази, нашите сведения произлизат почти изключително от мъже. И то от много ограничена категория мъже. Фактът, че античната гръцка книжнина е продукт на мъжко перо говори сам по себе си. Обаче не е твърде ясно какво ни казва тя.

Доколкото може да ни е известно, във всички епохи през които е имало грамотни мъже, е имало и образовани жени. Античната гръцка словесност е мъжка не защото само мъже са записвали мислите си, а понеже са оцелели само съчинения написани от мъже. Това обаче евентуално ни разкрива повече за епохите и кръговете, направили съответния избор, и по-малко, осезателно по-малко, за «древните елини» като цяло.

Първата поука, която трябва да бъде извадена от това наблюдение, е ясна. Не е възможно да приемаме за чиста монета онова, което определени мъже са писали за определени жени. Нито пък да смятаме, че сведенията за любовта, с които разполагаме, са представлявали възгледите на цялото общество, което изследваме.

Втората поука е още по-интересна. Древните гръцки общества се проявяват толкова добри или лоши, колкото са пожелали да ги представят нашите информатори. Но ако е абсурдно да приемаме като доказващи се от само себе си суперлативите и похвалите, също толкова абсурдно е да приемаме като самодоказващи се и упреците и обвиненията.  Въпреки това, често пъти се случва да приписваме на древните общества онова, което са им приписвали, от своя гледна точка, техните морализатори. Още по-често се случва да ги порицаваме за онова, за което нашите информатори са ги хвалели. Картината на мъжкото господство е резултат преди всичко от пожелателното мислене на някои мъже през античността. На второ място, от обвинения в непозволени прекомерности. Съвременният изследовател е длъжен да има по-високи изисквания.

Противоотровата срещу предразсъдъците на изворите е тяхното щателно проверяване и съпоставянето на разнородни литературни жанрове. Също така трябва да включим в дискусията и онези извори, които продължават да остават в периферията на полезрението ни. Житията на светците не представляват по-малък интерес за историка отколкото животописите на стратезите. Споровете на християнските мислители по въпроса за любовта носят не по-малък заряд информация от пререканията на античните философи.

Категории:
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus