Галерия

1

Освен удоволствието, което ни доставя, добре би било стихотворението да ни разкрива нещо, да ни накара съзнателно да споделим чувства, неизпитвани от нас дотогава, или пък ако сме ги изпитали, да ги разпознаем другояче; да преобърне обичайния начин по който сме ги почувствали, или да го допълним с нещо ново, което го освежава или обновява. Доброто стихотворение намира думи, които ние не откриваме за нещо, което сме преживели. То може да „своеволничи”, тоест да казва неща, но по странен и необичаен начин, да изостря чувствителността ни с малко на брой думи, променяйки, макар и мъничко, живота ни, не задължително към обичайното „по-добро”.
С други думи характерно за поезията е преобръщането на тривиалното....
Поезията се чувства отблъсната от тривиалното, баналното, отнася се със симпатия към неочакваните словосъчетания и комбинирането на смисли с неизменна цел преди всичко чувствата. Тя вярва, че мисълта е производно на чувствата. Може да те държи буден или будна вечер, четейки или още по-лошо – пишейки я, защото онова, което открива и преживява читателят - култивираният читател, поетът вече го е изстрадал, същото или някаква негова вариация.
Поезията влиза в противоборство с ежедневието. Дори когато говори за всекидневни неща и занимания, нейната цел е не да ласкае или да презре, а да ги преобърне върху масата или да ги преподреди. Може ли човек да издържи това сепване и изненада? Може би може. А може ли да се стреми към него? Да чуе думите си другояче, да ги чуе така, както дълбоко в себе си и от дълбините на времето би искал да ги изрече и той самият. Защото поезията има и тази лоша черта. Да ни връща там, където сме, в нашето трезво състояние. С две думи, там, където сме в съгласие или в несъгласие със самите себе си, с другите и с целия свят.
Стихотворението е един последен опит да бъде въведен ред, когато човек не може повече да понася безредицата. Стихотворението не е нищо друго, освен един малък словесен механизъм, както казва американският поет Уилям  Карлос Уилямс, един малък словесен механизъм, който едва се дочува в света на огромните машини, на магнатите и на мегаелектроволтовете.