Галерия

1

В началото споменах вибрациите, нека разкажа малко повече за тях. Всичко в познатата ни вселена трепти с определена честота. Земята също има честота, на която трепти. Звуците, които чуваме и използваме в общуването помежду ни, в речта ни, а животните - в тяхното общуване - са вид трептене, вибрация. Вибрация е музиката, на която танцуваме, вибрация е и ритъмът, характерен за всеки танц. Древните даоси са открили, че земята има такава универсална вибрация, която поддържа и крепи живота, който кипи върху нея. Неслучайно всички древни култури свързват образа на земята с този на майката.

Следващото голямо наблюдение, което са направили, е, че когато човек е в добро настроение, здрав е и е жизнен, тогава неговите вибрации съвпадат с тези на земята. Когато някое от живите същества се разболее и умре, земята пречиства неговата болна енергия и я връща на света, за да влезе в огромния кръговрат на живота. Открили са още, че земята може и да ни лекува,  но това става още на най-ранните етапи на поява на заболяването – още при задържането на отрицателни емоции в тялото. Знаем, че тревогата предизвиква язва, а силните емоции могат да предизвикат инфаркт или инсулт. Често лекарите препоръчват спокойствие при лечение или възстановяване. Много от заболяванията започват далеч преди да увредят сериозно някой от органите ни и да се появят на физическо ниво. Земята има свойството да пречиства емоциите и ги трансформира в положителна енергия. Това и ще използваме при танцуването, като превенция срещу заболяванията и лошото настроение, а също и като метод да се освободим от тягостните мисли и отрицателни емоции.

Вътрешното танцуване е начин, чрез който да се свържем със земята, за да постигнем всички описани положителни ефекти и да се освободим от нежеланите такива.

Защо не се забавлявам? Можем да танцуваме външно, без да танцуваме вътрешно. Още в началото ви дадох пример с майстор танцьор, който, поради някаква причина не влага всичко от себе си. Причините за това може да са много: нещо, което много ни е разстроило и мислите ни са в него, докато тялото изпълнява заучените движения. Натрупаната умора, напрежение, стрес и съпътстващите ги силни емоции могат да вземат връх и да не можем да се насладим и радваме на танцуването и на живота като цяло. От друга страна, не е нужно да имаме перфектна техника и да знаем сложни фигури, за да се забавляваме и да танцуваме вътрешно.

Ето няколко метафорични израза, които бихме използвали за човек, който танцува вътрешно, дори и да не го съзнава: “душата му играе”, “танцува със сърце”. Защо, обаче, има моменти, в които можем да се радваме на танца и такива, в които това ни изглежда много трудно? Защо има хора, които по-често се забавляват искрено и такива, на които им е трудно да се отпуснат?

Цивилизованият ни западен манталитет е свързан с прекалено изнасяне на личните ни преживявания по посока на мислите. “Мисля, следователно съществувам.” Да, съществуваме, но в голяма част от времето – само от врата нагоре. Насочвайки вниманието си само към нашите мисли, не остава място за нищо друго, в това число и за танцуването. Какво правят медитативните практики – успокояват ума и балансират мислите. Какво правят добрите танцьори съвсем естествено и инстинктивно – танцуват, а не мислят, което си е вид медитация.

Този, който постоянно се оглежда и мисли как изглежда в очите на околните, той не танцува, а мисли, докато тялото му извършва някакви механични движения. Като резултат, ако танцът е по двойки, той не обръща достатъчно внимание на човека, с който танцува. Липсва общуването, защото танцът е език на тялото, а не на мислите. Вторият дефект на прекаленото мислене е, че човек се затваря: той не само не обръща внимание на нищо около себе си, той търси внимание, иска всичко да е насочено към него. Без да съзнава, по този начин се затваря и отделя от всичко около него, прекъсва връзката си с земята и общуването с нея. Последният нежелан ефект е, че издърпва центъра на тяло си  нагоре, по-високо от обичайното му място, защото вниманието му е насочено към мислите в главата му.

Практика на вътрешен танц. Във всички латино танци, които съм практикувал, коленете не се изпъват докрай и човек винаги е леко приклекнал. Центърът ни е ниско, близо до земята. Нека разясня за какъв “център” става дума. Споменах в началото, че първообразът на танца е в ритуалите на ухажване, които всяко живо същество изпълнява. Ние хората не правим изключение. Танцуването също се подчинява на тези първични инстинкти. В съвременния вариант на преподаване на танците се говори за “център на тежестта”, но става въпрос за много повече. В долната част на корема се намира нашият основен жизнен център, там където се намира нашата сексуална енергия – енергията, която ни поддържа живи и която използваме за създаване на нов живот.

Мястото, на което се намира нашия център