Галерия

1

Ако танцуваме, изпълнени с мисли, то изглеждаме вяло и отпуснато. Тревожните мисли ни карат да извършваме движения подобни на тях самите – разпокъсани, резки и и несвързани. Тази вялост се усеща от околните хора на инстинктивно ниво и на това ниво означава слаба сексуална енергия.  Всеки инстинктивно се отдръпва от такива партньори. И обратно, ако танцуваме с нисък жизнен център, ние сме свързани със земята и това усилва нашата сексуална/жизнена енергия и това също се усеща на инстинктивно ниво от околните. Смъкването на тежестта в областта под пъпа увеличава и нашата способност да се движим и помага на тялото да извършва плавни и естествени движения. Като резултат човек няма да изпитва чак такова голямо притеснение как ще бъде възприет и естествено ще обърне внимание на партньора си и на радостта от танца.

На физиологично ниво, танцуването и поклащането на тялото действат много благоприятно на лимфната система, на костите и ставите, както и на сърдечната система. Танцуването е начин да възстановим баланса си и да регенерираме радостта и доброто си разположение на духа. Понеже танцът има определен ритъм, в който се движат краката и потупват по земята, то той може да бъде използван за предаване на напрежението, стреса и умората на земята и тя да ни връща свежа енергия, с която да се заредим и обновим. Като танцуваме, ние се радваме. Докосваме със стъпалата си земята и в отговор тя изпраща енергия нагоре в тялото ни. Когато костите ни танцуват, ние изпълваме ставите и пространствата между тях с енергия. Колкото повече костите танцуват отвътре и в съзвучие с вселената, в толкова по-голяма степен танцуването се превръща в лечебен процес. Енергията от всички посоки протича навън и навътре в хармония, всеки път създавайки вътрешната сила и налягане, необходими, за да се влее жизнената сила и нежността в следващото движение. На практика се получава така, че вибрациите на тялото ни съвпадат с вибрациите на земята, а това е вибрацията, която излъчва здравото тяло.

Танцуването чрез нашия център, чрез корема е вид ритуален танц, тясно свързан с ритуалите на плодородието и призоваването на женските сили на вселената. Като притискаме корема и люлеем бедрата, слабините се разтварят и енергията протича от земята нагоре в нас; половите органи и цялото тазово дъно се стимулират и коремът започва да се изпълва с жизнена сила. След това той започва да трепти и да вибрира и енергията се придвижва до кръстната кост, нагоре по гръбначния стълб, през цялото тяло, изпълвайки резервоарите, енергийните пътища, органите и жлезите и стига до главата. По този начин танцуването ни освежава и изчиства неприятните мисли и тежките емоции. След такова танцуване човек може да се чувства физически уморен, но психически ще е разтоварен. Моментната физическа умора ще премине след пълноценен сън, който на свой ред ще бъде такъв, защото няма да има мисли и емоции, които да го смущават.

Това е тайната на вътрешното танцуване. Може да звучи сложно или дори неразбираемо, но е съвсем просто и естествено. Достатъчно е да танцувате с радост и душа и ще го усетите.

Културите, които са по-нецивилизовани и диви са по-жизнени. Обяснението на даосите е, че те са запазили своята връзка със земята. Дали тази връзка може да се използва в залата по танци или в дискотеката, а не в гората, на паркет, а не върху пръст? Пробвайте, за да разберете. Никой друг не може да танцува, да се забавлява и да пробва нови неща вместо вас!

Дори и да сте скептични и да не вярвате на изложената тук гледна точка, свързана с “разните му там енергии и шменти капели”, то поне се опитайте да се забавлявате, когато танцувате и да държите ниско центъра на тежестта си. Нещата работят и се случват естествено, независимо дали вярваме или не вярваме в тях.