Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Тайната на вътрешния танц

18 Октомври 2013 / 09:10:49  Иван Петков
6907 прочитания

Танцът е празник на живота. Съвсем в буквален смисъл първообразът на танца е ухажването при животните и човека, чийто краен резултат е появата на нов живот. В преносен смисъл танцът изразява голяма гама от чувства и емоции. Начинът, по който танцува човек е показателен за много от личните му качества и моментно състояние. Нека вземем за пример някой майстор на танца, който има перфектна техника, но по някаква причина танцува без желание, страст, отдаденост, без да се радва и наслаждава на всяко едно движение. Страничният наблюдател  веднага ще усети разликата и танцът, макар и добре изпълнен, ще е лишен от живот, от настроение, което да може да предаде на околните. Танцът е като барометър, който измерва нивото ни на жизненост и изразява това какви сме отвътре.

 

Поява на танца. Танцът е от нещата, които не са били открити подобно на някое изобретение, което няма аналог в природата, а се е появил като надградена форма на нашите естествени инстинкти. Като започнем от позива да си намерим партньор в живота и да се размножим и преминем през естествените човешки емоции, които са изразявали чрез танца нашите предци. Надграждането над инстинктивните корени на танца е било съпроводено с боядисване на тялото, появата на ритъма и музиката, които са били мощен инструмент в началото на човешката история, за създаването на транс и промяна на нивото на осъзнаване при човека. Трансът е водил до загуба на личностните характеристики и до поява на обща групова идентичност. В туземните култури танцуването се смята за свещена форма на изразяване. То прави възможно преживяването по един пряк начин – чрез вибрациите, които създава. В този вид танцуване хората не само участват като индивиди, отделени един от друг, но също и преживяват единството и свързаността си един с друг, с общността и с вселената. По този начин съзидателният процес се задвижва и единството на общността с вселената се утвърждава. Създава се състояние на динамичен баланс, при който се чувстваме свързани със себе си и с вселената. До ден днешен танцът като форма на общуване с по-висши сили се е запазил по цял свят. Като примери можем да посочим нестинарството, дервишките танци и още много други.

Останки от тези практики можем да намерим в съвременната армия, в която войниците маршируват в монотонен и повтарящ се ритъм и пеят маршови песни. Изпълнението на ритуални танци за сплотяване и усилване на смелостта е имало във всяка армия по света, през всички епохи. В армията няма място за “бабини деветини”, а за неща, които работят безотказно.

Танцът е бил важна част от церемонии, ритуали, празнувания, чествания и развлечения, дори преди раждането на първите човешки цивилизации. Едно от най-ранните  предназначения на танците е при изпълнението и разказването на митове. Преди съществуването на писмени езици, танцът е един от методите за предаване на тези истории от поколение на поколение и днес, в много от традиционните национални танци са се запазили митологичните истории, върху които са построени те. Друга ранна употреба на танца вероятно е като предшественик на транса в лечебни ритуали. Той все още се използва за тази цел от много култури – от бразилските тропически гори до пустинята Калахари.

Сред съвременните и популярни танци тези, които произхождат от Африка все още присъстват в осезаем вид уважението към земята, идеята за обмяна на енергия между човека и земята, между двамата партньори. В балните танци като английския и виенския валс, куикстеп, фокстрот и танго между двамата партньори се подържа контакт точно в областта на техния пъп. Тази област служи за предаване на движението от партньорът към партньорската и по този начин двойката се движи в абсолютен синхрон. Също така има и нещо, което е наречено „потъване”, примерно при английския валс, при което двойката се движи в синхрон надолу и нагоре. При много от клубните или дискотечни танци, групата от случайно събрани хора естествено образуват кръг, а често някой влиза и танцува вътре в този кръг.

Вътрешното танцуване. За външната форма на танца можем да научим в училищата и школите по танци, където се изучават специфичните движения и различни по сложност фигури. Нека ви разкажа повече за вътрешното танцуване и как то е форма на общуване със земята. Как може да бъде използвано за поддържане на добра форма и на добро здраве, за премахване на напрежение, умора и стрес. За основа на моите обяснения ще ползвам даоските практики, тъй като ги познавам сравнително добре, но както посочих по-горе, подобен възглед има на много места и в много култури.

Категории:
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus