Галерия

5

4

3

2

1

 Как се случи така, че стана преподавател по музика в  университета? Това звучи като сбъднатата ти мечта – да свириш и в същото време да имаш възможността да предадеш знанието си на хора, които наистина са нахъсани да се занимават с музика...

 Случайно стана. За първи път преподавам музика на хора, които     имат истинското желание да научат. За мен това е рай. По-добре не можеше да се получи. Имам и много свободно време, за да разучавам различни парчета, което е част от работата ми. На мен ми предложиха да преподавам в университета, защото преди това тези, които са преподавали ударни традиционни инструменти не са имали дипломи за висше образование, така че не са можели да преподават според закона. И понеже мен ме познаваха покрай компанията и заради работата ми в Крит, ми предложиха да преподавам във факултета за музикални науки и изкуства. Аз уча студентите, които правят специализация на традиционни ударни музикални инструменти, а останалите посещават курса ми по ритъм.

Добре. А как от сватбите и панаирите, решихте да направите нещо по-различно?

По-късно решихме, че искаме да свирим нещо по-съществено, да дойде човек и да чуе музика с композиция, а не да се напие, да потанцува и да се развилнее. Защото има разлика от това да отидеш да свириш на един панаир – не ти трябва никаква репетиция, отиваш и свириш това, което знаеш и каквото ще да става. Докато за това, което правим в момента са необходими безкрайни репетиции, за да си дойде всичко на място. Имаме маестро, който пише песните и е като лидер на бенда – Стаматис Пасопулос. Той е един от четиримата души от бенда, които са от Серес. Това, което аз усещам, че е хубавото в бенда, е, че няма някой който да е виртуозът или известният музикант, който да води хората на концертите, а сме една компания много обвързана помежду си и това, което правим произтича от тези хубави отношения, които имаме помежду си.

Ако някой иска да се научи да свири на традиционни инструменти, къде може да го направи?

В Атина и в Солун е пълно с школи. В Крит има една много добра школа – „Лабиринт” на Рос Дейли. Рос Дейли обаче свири на струнни - на лира, сази, лауто, ути. Всяко лято по два месеца той прави семинари на Крит и на тях идват хора от цял свят срещу много ниски цени. Излиза по 250 евро със закуска и престой и се провеждат семинари в продължение на шест дни между 6-10 часа дневно. Аз бях голям късметлия, защото като отидох на Крит, заминах в едно село на има Ахранес, което е съвсем близо до школата на Рос Дейли и се оказах до „извора на музиката”. Той е повлиял на много хора, въпреки че и много си мислят, че изкарва много пари от цялата тази история, но това изобщо не е така. Само си губи времето, защото се занимава постоянно с бюрокрация. Направил е и музей на музикални органи от целия изток – от Гърция до Китай.

Какво откриваш ти в традиционната музика и как в „Motel Selenik” я развивате и я осъвременявате?

Аз в музикалната традиция откривам единствено мъдрост насъбрана от много дълги години, която е вследствие на това, че хората от хилядолетия свирят заедно и неслучайно са се формирали различни групи от музикални инструменти, които си допадат като звук. Например тъпан с гайда си отива като звук, но пък тъпан с ути не си върви. Но ние в нашата банда свирим тъпан в съчетание с ути, което е осъвременяване. Това не може да се случи на един панаир, защото тъпанът свири с десет пъти по-голяма сила от утито. Докато тъпанът с гайдата или със зурната имат почти еднаква сила. Ако искаш да включиш китара в един традиционен бенд от Крит например, няма да стане, не върви. Въпреки че има много добри китаристи, които свирят критска музика. Това което си върви е лира с лауто. Има мъдрост в това, не е случайно.

Това, което мога да ти кажа и е забавно за нашата група е, че в „Motel Selenik” всички си имаме прякори и специалност в мотела. Имаме рецепционист, сервитьор, камериерка, отговорник за асансьора – това съм аз, има спасител, шофьор на мини-буса. Имаме си и прякори - аз съм Хулио, Статис е Дебелия, Стратис е Ниския, Стаматис е Дългия, Панайотис е Патагос, Христос е Кавáла, Димитрис е Бекос. Когато Димитрис имаше имен ден дори не се сетих да го поздравя, защото го знам като Бекос. Дори се шегуваме, че можем да построим истински мотел един ден, тъй като в орекестъра сме няколко инженери и архитекти.

Разкажи ми за народната музика и пo-младите хора – как те се индентифицират с нея и я възприемат?