Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

„В музикалната традиция откривам единствено мъдрост”

02 Януари 2011 / 18:01:07  Марина Николова
5749 прочитания

„Motel Selenik” е една пъстра банда от 17 млади хора, които свирят осъвременена народна музика от Балканите, Испания, Турция, Сърбия. Членовете на орекстъра са имат музикално или пък политехническо образование и почти всички свирят на панаири и сватби из Балканските страни, за да си изкарват по някой лев. Бандата се формира преди две години, когато компанията от приятели музиканти решават да направят една банда с композирана музика и започват репетиции. Някои живеят в Солун, вокалистите обаче живеят извън града – Елени в Испания, Матина на остров Родос, а Христос в Суфли, но пък се споразумяват по интернет по кои парчета работят, така че седмица преди концерта се събират всички накуп и заедно с певците разучават новите парчета. Всички в „Motel Selenik” си имат прякори и функции в хотела. Костас Пулянакис е един от „старото поколение”, както сам си се определя, и един от четиримата членове на групата, които свирят заедно от десет години. По повод на техния концерт в Атина, се срещнахме с него, за да разкаже за групата и за традицията - за добрите съчетания между музикални инструменти, които в тяхната група те не спазват и въпреки рецептата смесват тъпан с ути. Но пък противно на очакванията се получава една специална комбинация от звуци, която кара публиката да се понесе на едно вълшебно пътуване из ритмите на Балканите и изтока.

 

Разкажи ми като начало за вашата група – как се събрахте и решихте да свирите музика в клубове или на концерти, която в суровия й вариант слушаме по панаири и по сватби?

Ние, които сме по-старото поколение в бенда, се започзнахме и започнахме да свирим заедно преди десет години. Запознахме се на един концерт на Фотографския клуб на Аристотеловия университет в Солун - четирима души от политехническия факултет. Музиката, която свирим в момента не е народна, може да се каже, че е едно съвременно виждане за народната музика, тъй като има влияния от народната, от балканската, от турската музика, от испанската, отвсякъде. Свирим ремикси на стари парчета, но имаме и наши парчета – в репертоара си имаме песни от арабските страни, от Андалусия, от Сърбия, от Турция. За да ни хареса някое парче, за да го изпълним, трябва да харесва на всички ни, но ние имаме общи вкусове за музиката. Ние не сме група, която ще си реши, че имаме нужда от еди-кой си инструмент и ще потърсим някой, който свири този конкретен инструмент. Ние сме една голяма компания, която искаше да направи този бенд и просто го направихме. Това е хубавото, че сме една компания. Но всички съществуваме в голямо равновесие – има четири духови инструмента – кавал, акоредон, кларинет, тромпет, от инструменталните имаме чело, китара, ути и цигулка, имаме ударни – рек, бендир, тарамбука, каса и барабани, трима певци и две танцьорки. Но обикновено танцьорките са сътрудници, не са в групата постоянно.

 

Преди десет години в Солун всички слушаха електронна музика, самият ти си се изявявал като диджей, но изведнъж нещо се случи и една голяма маса от млади хора се обърна към народната музика, към народните музикални инструменти и започнахте да свирите и да прекарвате безкрайни часове в репетиции. Как стана всичко това?

Тогава аз заминах за Испания за няколко месеца, където чух джембе и си казах, че искам да се науча да свиря на ударни инструменти. Върнах се в Гърция и вместо да науча да свиря на джембе, се хванах с тарамбуката. Ние и четиримата сме така – започнахме от политехническия факултет и станахме музиканти. Въпреки че Панайотис (свири на ути) и Александрос (свири на тъпан) все още се занимават и с инженерството. Ние четиримата (Костас, Александрос, Панайотис и Статис) сме по-старото поколение и се срещнахме с останалите, които са по-млади от нас в университета Македония, където има специалност по музика. В един момент Статис и Александрос започнаха да посещават някои уроци по музика в университета, защото те са отворени за всички и се запознаха с останалите момчета. Така се получи срещата между всички ни. Аз все още свиря на различни инструменти, но явно че с ударни се справям по-добре от останалите.

 

Какво правехте преди да се захванете с музиката и да решите, че това е вашето призвание?

Статис беше добър баскетболист, после стана добър алпинист и после стана много добър музикант. Но винаги е бил и много вървежен с жените. Той завърши за инженер, но продължи да се занимава с музика. Сега си е тъпанджия, но свири и на други ударни инструменти, като паралелно с това ходи и на уроци по фламенко и учи български език. Много често пътува из Балканските страни, свири на различни фестивали. Панайотис започна да свири ути преди десет години и никога повече не го остави, а и всички ние откакто се запознахме не сме преставали да бъдем приятели. След като завърших университета в Солун и взех дипломата си за инженер, заминах за Крит, защото аз съм оттам, но един ден ми се обадиха моите приятели и ми казаха, че са направили банда и аз участвам в нея. Казаха ми, че са започнали репетиции. Беше малко странно, защото аз не живеех в Солун, но пък и Елени пътува чак от Испания, за да дойде за концертите, когато имаме. Матина пристига от остров Родос. Смешно е, защото много дълго време търсехме име на групата. Първо ни хареса „Селеник” (както казват в сайта си „надяваме се това име на някой от местните диалекти да означава Солун”, но истината е, че им е харесало, защото е звучно – бел. ред.), а после измислихме и „мотел”. Всички ние сме живели в Солун, но никой не е родом оттам, така че Солун е мястото, където сме на гости – нещо като мотел. Александрос също е тъпанджия и ходи да свири на панаири, на сватби, на фестивали, на празници и оттам се издържат. Освен мен всички свирят по панаири, а аз преподавам ударни народни музикални инструменти и ритъм в университета Македония.

 

Категории: музика motel selenik фолклор народна музика панаири инструменти тарамбуки концерти сватби група бенд оркестър
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus