Галерия

1

Има ли някакви нови факти и хипотези в научните среди, които да променят представата ни за живота и дейността на Солунските братя?
    Хуманитарната наука е в непрекъснат процес на развитие и макар че нейните открития не са така глобални като в точните науки, може да се каже, че ние непрекъснато добавяме нови щрихи и детайли към делото на двамата братя.  Много се обогати познанието ни за тяхната преводаческа дейност. Оказва се, че посочените в житията факти за извършените преводи са напълно коректни. Установено беше по текстологичен път, че Методий наистина е превел библията и следи от този превод се пазят в по-късни ръкописи.  Напоследък се говори все повече за нови факти около ролята на византийския император Михаил ІІІ при подготовката на мисията на Кирил и Методий. Добавят се нови факти около съдбата на учениците им в България.  Последните десетилетия бяха време на интензивно публикуване на новооткрити химнографски творби, възникнали в Плиска и Преслав с прякото участие на Кирило-Методиевите ученици.  Все повече се очертава ролята на Византия и нейната мисионерска дейност, довела до създаването на славянската азбука.
    Защо делото на Кирил и Методий не е успяло да си пробие пътя до западните славяни, а успява да достигне до българската държава?
    В България делото на Кирил и Методий намира подкрепата на българските владетели – на княз Борис Михаил и по-късно на сина му Симеон. Те са създали прекрасни условя за развитие на книжовна дейност и по-късно – за превръщането на българския език в трети литургичен език в Европа. Това е била една далновидна политика, която е позволила на останалите славянски държави – Русия, Сърбия - да получат писменост на своя език, ползвайки българските преводи.
    Според Вас защо ни е трудно да признаем, че Кирил и Методий всъщност са гърци?
    Св.св. Кирил и Методий са толкова дълбоко навлезли в народностното ни самосъзнание, че ние на практика не си задаваме въпроса какви са – автоматично ги приемаме за български светци, респективно за българи. Но това е късен рефлекс, формиран през епохата на българското Възраждане. Всеки сериозен изследовател е наясно с произхода на двамата славянски апостоли. Това в никакъв случай не намалява значението на тяхното дело. Напротив. Те са духовни просветители на славяните и този факт е над етническите граници на българи,  поляци, руси, сърби, чехи …. Просто дълги години техният празник беше официален държавен празник само в България – истинската родина на тяхното дело.  И когато аз коментирам произхода на Кирил и Методий  с моите студенти, те са наясно, че в този исторически контекст  Византия е била най-развитата държава. Тя е била безспорен авторитет. За нас като българи е по-важно, че създадената от Кирил и Методий писменост  ни е съхранила като народност през вековете на превратната ни история. Нали възрожденецът Паисий с право ни е призовал: Българино, знай свой род и език…Езикът, писменият език при това,  е основа на народностно самосъзнание. Това са ни подарили Кирил и Методий. А ние сме го запазили и развили.
    Има ли някакво значение тяхната националност за създаването на славянската писменост?
    Не разбира се. Според изворите Кирил е бил блестящ филолог, полиглот. Познавал е повечето известни тогава писмени системи. Той е създал съвършена азбука, отразяваща фонетичните особености на езика на южните славяни. Освен това Византия е била мултиетническа империя, многообразието е било ежедневие.
    Колко близки са българския и гръцкия език?
    Като два съседни езика, съжителствали в близост повече от хилядолетие.  Когато създава книжовната норма на старобългарския език Кирил е ползвал гръцки синтактични конструкции и периоди.  При преводите на книгите на Св. писание са запазени редица гръцки думи. Някои са оцелели, някои са заменени с български. Художественият език на българската средновековна литература е този на византийската реторика, осмислен и адаптиран към българското съзнание. Но българските книжовници винаги са имали съзнанието за това кое може и кое не може да бъде възприето.
    Какви са приликите и разликите на българската с гръцката азбука?
    Ако говорим за  глаголицата – тя е уникална азбука. Тя напомня повече етиопското, арменското и грузинското писмо. Това са писмените системи на византийската периферия. От друга страна  глаголицата е в синхрон с това, което се случва в Константинопол след победата на иконопочитанието – т.е. замяната на маюскулното с  минускулното писмо. Въпреки тези сходства с различни системи тя си остава уникална и съвършена, както вече подчертах. Ако говорим за близост с гръцкото писмо, трябва да се обърнем към Кирилицата, която е приспособена на базата на гръцкото унциално писмо, познато добре по българските земи – това показва епиграфиката. Черноризец Храбър, български писател от Х в., пише, че българите дълго време пишели с гръцки или латински букви, но „без устроение”, без усъвършенстване, без писмени знаци за специфичните звукове на славянската реч. Гръцките букви, които са ползвали, са били унциални. Така се създават писмени стереотипи, които довеждат до създаването на кирилицата. Това е азбука, която повтаря гръцките начертания на буквите и добавя писмени знаци за славянските звукове – б, ч, ц., дз, щ, ж .
    Според Вас как е станало така, че двамата византийски мисионери  създават дело, което удри Византийската империя в сърцевината й?