Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Живеем в добри времена за драматургията

28 Февруари 2014 / 21:02:14  GRReporter
3178 прочитания

Фатима Табоада Лопез

Стажант

По покана на посолството на Испания, един от най-великите съвременни испански драматурзи, Родолф Сирера, посети Атина, за да присъства на четенето на неговата пиесата „Maror” в рамките на третия Иберо-американски фестивал за драматургични четения, който се провежда в Институт Сервантес в Атина. По време на престоя си в града, миналата неделя той присъства и на отличното представяне на пиесата му „Отровата на театъра” в театър „Алкмини” . Това е третото му посещение в Атина и той е много щастлив от този факт. GRReporter имаше възможност да разговоря с него.

Сценарист и драматург, Сирера е един от най-големите новатори на съвременната драматургия на каталунски език. Първите му успехи с„L'assassinat del doctor Moraleda” (1970 г.) и „El verí del teatre” (публикувана и поставена на сцена през 1978 г.) са последвани от успешни произведения като „Indian Summer” (1990 г.) и „Bloody Mary Show” (1980 г.), което включва циркова музика и елементи на мюзикхол, и др. Родолф Сирера е роден във Валенсия през 1948, драматург, преводач, сценарист,  консултант и администратор в културната сфера, свързан е с обновяването на театралния живот във Валенсия, където взима активно участие като театрален критик, изследовател и издател. През 1972 г. основава групата El Rogle, чиято главна цел е да представя пиеси, написани на валенсиански език. Успява да наложи някои аспекти на Каталунския театър във Валенсия. Той е най-видният интелектуалец в демократичното общество във Валенсия след времето на генерал Франко.  „Отровата на театъра” (Verí del teatre) е най-известната му пиеса, която му носи популярност в Испания и по света.

Как беше приета Вашата пиесата в неделя?
 
Това беше една много хубава и красива постановка. Написах тази пиеса преди 35 години и тя е редовно представяна на много места, защото е преведена на много езици. Първото представление в Гърция беше преди около 20 години в Янина. За съжаление не можах да присъствам на него и беше много вълнуващо за мен да видя тази нова постановка. Публиката прие пиесата много добре. Всеки път, когато тази пиеса се поставя, тя е като нова творба, защото всеки режисьор има свой собствен подход към нея. Въпреки това, трябва да кажа, че това е един от най-добрите варианти, които някога съм гледал.

Бихте ли искали да я видите на големия екран?

„Отровата на театъра” е адаптирана за телевизия три или четири пъти, в Испания и в други страни. Преди доста време бях помолен да напиша сценарий за филм по тази пиеса, но той така и не бе заснет, защото продукцията по това време беше скъпа - действието се развива в годините преди Френската революция. Иначе, да, разбира се, бих се радвал да гледам филм, базиран на пиесата. Истината е, че пиесата първоначално е написана за телевизията, не за театъра. В действителност, тя беше представена за пръв път от едно телевизионно предаване наречено „Сцечнини постановки” .

Каква е ситуацията с драматургията в момента?

Изненадващо е, че ситуацията с драматургията не е толкова зле, колкото се очакваше. Казват, че драматургията е едно от изкуствата, които реагират най-добре в контекста на криза, вероятно защото директният контакт с публиката й придава жизненост, която другите изкуства като киното не притежават. Затова по време на кризата често има много пиеси, например, комедии, които имат за цел да ни отвлекат вниманието от тежките времена, в които живеем. Това не се случва само в Испания, а и в други страни като Гърция. Времената са добри за драматургията, но е факт, че днес не се поемат рискове с представленията и те не са толкова ангажирани, колкото трябва да бъдат. Драматургията е преодоляла всички кризи и трудни времена: има много дейставщи театри, много зрители. Мисля, че това е добре, защото драматургията трябва да пази свидетелства за това, което се случва в света и да бъде начин за бягство.

Какво искате да покажете с Вашите драматургични творби?

Аз живея в област Валенсия, където хората говорят и испански, и каталунски език. Избрах да пиша на каталунски, за да може драматургията да допринесе за запазването на този език. Положението вече е по-добро, тъй като има редовни часове по каталунски език в училищата, а другото ми намерение е да осмисля драматургията като огледало на света, в който живея, и на неговите противоречия. Фактът, че Европа не е резултат от сегашното време, а е резултат от историята, от Първата световна война и Втората световна война, е също толкова важен за мен, както и историята на Испания, гражданската война там, след военния период, възстановяването на демокрацията. Ето защо обичам да работя с отличителните белези на обществото, в което живеем. Опитвам се да разказвам истории, които бих искал да ми бъдат разказани.

Всяка пиеса е напълно различна. Когато човек пише дълго време, той се развива в съответствие с това, което му се случва и пише различни неща. Писането не е същото, когато си на 30 години и когато си на 50 или 60 години.

Имате ли някакви проекти в момента?

Да, имам. Написал съм много сценарии през годините и това направи трудно писането на драматургични произведения. Някои от сериалите, с които бах ангажиран, продължиха изключително дълго, например 7 години. Сега се опитвам да възобновя писането на драматургия, но положението се е променило за 30 години и днес е много трудно да се играят драматургични произведения, особено ако има четири или пет действащи лица, ако произведението е твърде дълго или не е комедия. При тези условия е необходимо да се търсят интересни неща, които могат да бъдат възпроизведени в една пиеса.

Категории:
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus