Галерия

1

Здравка Михайлова
Специално за GRReporter
В Пловдивския университет гостува за литературна среща гръцката писателка с пловдивски корени Теофано Калояни. Преводачката Здравка Михайлова представи изданието на сборника с разкази на Калояни „Смъртта на рицаря Челано и други  истории” (изд. Сиела, 2013). Книгата е посветена на родената през 1906 в Пловдив и починала през 1975 в Солун баба на авторката (на която е кръстена), „с надеждата, че тя ще го научи”. Корицата на българското издание е илюстрирано с изображение на рицаря Челано и свитата му, нарисувани от авторката.
     Теофано Калояни не само къта в паметта си, но и възкресява в предговора на книгата, написан специално за българското издание, разказите на своята пловдивска баба и четирите й сестри, всички те - покръстени еврейки, преселили се от царска Русия : „…от малка непрекъснато слушах за онова вълшебно място – Филипуполи - с файтоните, танцовите забави, братовчедките й от Одеса, летуванията във Варна, софрите, годежите, чеизите от френска дантела, охолството и добруването. Всичко хубаво беше там и тогава, а всички неприятности – тук и сега”. Сестри Тахчиеви, вече приели като истински ревностни прозелити гръцкото име Ставру (на гръцки „ставрос” означава кръст), не обсъждат несгодите и войните, а следобедната си разходка… „Така научих”, пише Калояни, за „нашия дом” на тепето с римския амфитеатър, за къщата с извити стрехи и тавански помещения с призраци, за прадядото евреин - търговец на платове, който завел жена си Олга на международното изложение в Париж през 1900-та година, но в последна сметка така и не се качили на Айфеловата кула и Олга му натяквала това чак до сетния му ден; за уроците по френски – вече напълно забравени, за първите подстрижки каре и роклите със смъкната талия.”
В отзива си за книгата във вестник „Култура” българският литературен критик Марин Бодаков пише: „Малката Калояни дочува от съседната стая изкусните спомени на своята баба и нейните сестри от началото на света – и ги превръща в митове, апокрифи, жития, сказания, приказки... Светото писание оживява през очите на едно учудено и мъдро дете. Бихме могли да прочетем новелата „Смъртта на Рицаря Челано” и като препратка към Бенджамин Бътън на Фицджералд – в смъртта героят получава възможността да изживее дните си наобратно, поправяйки три грешки. За да установи горчиво, че той, владетел и убиец, ще остане в паметта на човечеството не с друго, а само като образ от фреската на безсмъртния Джото. „Важните мъртъвци, като Дуковете, Папите и Меценатите, се открояват на техните погребения. Ала значимите живи биват погребвани неофициално, като понякога възкръсват след изминаването на няколко години. И оттам нататък стават неопровержими”, пише Калояни.
В „Смъртта на рицаря Челано”, вдъхновен от едноименната фреска на италианския художник Джото, неусетно са съчетани различни наративни жанрове: мит, приказка, хроника, сказание, притча. Езиковото въображение на авторката преплита радостта с неочаквана меланхолия, сътворявайки един причудлив свят, отрупан с всички дарове на приказното разказвачество (рицари, магьосници, царски синове, принцеси, богове, животни, които говорят, тератоморфни растения и картини, които оживяват, войни, жертвоприношения и поклонения), разказани с език, който  поднася ненадейни изненади.

    Теофано Калояни е родена през 1967 в Солун, но е расла в Швеция, където родителите й са емигранти по време на диктатурата на полковниците. След репатрирането на семейството тя следва консервация на произведения на изкуството, изучава византийска музика и скулптура, също така има вкус към палеографията. Днес живее в Атина, където се занимава с превод на художествена литература от шведски, норвежки и английски. Сменила е много професии – от византийско псалмопение и реставратор на икони до певица на песни в стила ребетика. Опитва се да пише само, когато не може да постъпи другояче. Досегашната й авторска биография доказва това: издала е малко на брой книги. Към литературния изказ се обръща на двайсетгодишна възраст с книгата „Смъртта на рицаря Челано” (изд. „Естия”, 1988), за която е отличена с наградата на Атинската Академия „Костас и Елени Уранис” (1991) за дебютиращ автор на проза. Сборникът й с разкази “Истории от Светото писание” (изд. “Океанида”, 2001) се появява тринайсет години след първата й книга. Литературната критика я окачествява като “дете-чудо”, поради младостта й и факта, че изящно си служи с гръцкия език, при все че до завръщането си в родината не е получила образование в гръцко училище.