Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Откъс от книгата “Нещастието да си грък” на Никос Диму

17 Юли 2015 / 14:07:24  GRReporter
9527 прочитания

Карагъозис - главният герой от едноименния театър на сенките, разпространен в Гърция и Близкия Изток. Простонароден тип, хитрец, донякъде вулгарен, но добросърдечен, винаги го бият и затова се нуждае от силни покровители. Има прилики с Хитър Петър.

Горкият Абу! – е френският писател и журналист Едмонд Абу (1828 –1885). В книгата си „La Grèce Contemporaine” той споделя наблюденията, че например гръцката любов към свободата е всъщност омраза към реда, а гръцкото равенство е просто завист. По отношение на финансите, той смята че „Гърция е банкрутирала по рождение”. Книгата му е от 1854 г.

Гръцкото роптаене - специфичен термин: досадно мърморене, безсмислено оплакване, безкрайно натякване.

Хадзиаватис - персонаж от ориенталския театър на сенките Карагъозис, мърморко и моралист.

 

ВМЕСТО ПОСЛЕСЛОВ

 

-           Господин Диму, в интервютата обикновено се задават въпроси за личния живот. Имате ли нещо против да започнем по същия банален начин? (Кима с глава.) И така от какъв произход сте?

-           Смесен. Родителите ми представляваха две различни пространства, традиции, типове хора. Майка ми - чувствителна, култивирана наследница на над шестстотингодишен род и традиция. Баща ми - хитроумен, динамичен планинец. Тя беше изтъкана от интуиция, финес и нежност, а той кипеше от страст, амбиция и логика. За тях важат всички условни и банални различия: сърце - ум, чувство - инстинкт, интровертност - екстровертност, минор - мажор, и защо не и остров - планина.

-           С кой от двата рода се чувствате по-свързан?

-           От страната на майка ми роднините ми са малцина отделни и ексцентрични личности. Главно лели и един братовчед. От към баща ми - това, което се нарича сой. Компактна група от лели, чичовци, вуйчовци и братовчеди - Димеите. Общ сбор над трийсет, от тях лели, чичовци и вуйчовци - четиринайсет, първи братовчеди - осемнайсет. Класическа сплотена патриархална фамилия, където всички си помагат един на друг, но и всички се следят и контролират. Завиждах на тяхната солидарност и единство, но се плашех от липсата на независимост и личен живот - това което англосаксонците наричат privacy. Tози страх постепенно ме отдалечи от ядрото.

-           И все пак кой от родителите ви е повлиял повече?

-           Като младеж с ужас разбрах, че тайно всеки един от тях смята другия за не съвсем нормален, че се е забъркал с човек, който не е в ред. Често ги усещам да се борят вътре в мен.

-           Не се ли чувствате продължител на някаква родова традиция?

-           След моето поколение и двата рода остават без мъжки наследници.

-           А вие какво ще оставите след себе си?

-           Когато ми задават този въпрос в интервютата обикновено отговарям: „нямам деца, имам книги". Реферирам към латинската сентенция aut liberi aut libri.

-           Целенасочен човек ли сте?

-           Със сигурност, още откакто бърках Жул Верн с Бог Отец (същата брада, същия израз по гравюрите, заобиколен от героите си и от света си), исках и аз да стана писател, т.е. Господ.

-           Перфекционист ли сте?

-           Ще кажа само, че не понасям любителските занимания и затова нямам хоби, но имам шест професии. По отношение на книгите ми, например, се стремя да оформя едно цяло, контролирайки всеки параметър на текста, което означава и вида и организацията му. Като завършвам книгата искам да имам чувството не само че съм казал, каквото съм искал да кажа, по начина, по който съм искал, но и да мога да видя, да получа сетивна наслада от структурата и формата.

-           Наистина ли имате шест професии?

-           Дълги години имах рекламна агенция, като журналист имах постоянни рубрики във вестниците „Вима" и „Катимерини", като писател имам към трийсет издадени заглавия, като фотограф съм публикувал снимки в гръцки и чужди списания, мои фотографии са използвани за корици на книги, списания и плочи, имам две изложби и два албума. Занимавам се също с компютри, сглобявам, консултант съм към една фирма и пиша в специализираните списания. И накрая, освен собственик, съм коментатор и изпитател на автомобили.

-           Еднакъв подход ли имате към всички тях?

-           Комплексен. Ще Ви дам един пример: може би Защото правя много последователни преработки на текстовете си, 3а компенсация искам фотографиите ми да са окончателни. От хиляда деветстотин шейсет и осма година използвам най-вече цветни диапозитиви - защото не допускам никакъв вид намеса, нито в снимането, нито в проявяването.

-           Значи балансирате едното с другото?

Категории: Нещастието да си грък Никос Диму Из съседската библиотека
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus