Галерия

1

Никос Диму е гръцки писател, публицист и преводач. Учи философия в Атина и в Мюнхен, пише поеми, проза, есета, философски трудове, студии и коментари, журналистически рубрики. У нас е известен предимно със сатирично-коментарната си студия "Нещастието да си грък", написана през 1975 г. и претърпяла над 20 издания в родината си. На български е преведена от Калина Гарелова и издадена през 1997 от издателство “Отворено общество”. Тази година ще бъде издадена отново от издателство "Ориндж Букс".

Гръцката прекомерност

22

Аксиома: Един грък прави всичко възможно, за да уголеми отстоянието между желанието и действителността.

23

Това го постига или увеличавайки - в немислима степен - изискванията си, или разрушавайки - колкото може по-добре - околната си среда. А също и по двата начина едновременно.

24

Основни психически фактори за уголемяването на отстоянието между постоянната склонност към прекомерност, която все ни води към крайности, а също и постоянното ни вътрешно противоречие и лутане. Не ни е присъща златната среда на Аристотел.

25

Гъркът живее циклофренично - в постоянен възторг или покруса. Едно последствие от това: абсолютната невъзможност за самокритика и самопознание.

26

„Нацията трябва да смята за национално това, което е вярно". Ние, от години, се опитваме да се убедим в обратното.

27

Когато гъркът се гледа в огледало, вижда или Александър Велики, или Колокотронис, или (поне) Онасис. Но никога Карагъозис...

28

Обаче в действителност е Карагъозис, който бленува, че е Александър Велики. Карагъозис с многото професии, многото лица, постоянния глад и едното изкуство: позьорството.

29

Кои са гърците (освен Емануил Роидис), които са видели лицето си в огледалото?

30

Поради това гъркът никога не прости на „гръкомразците", пробвали да обрисуват портрета му. (Горкият Абу!)

31

Гъркът се опитва, във всяка област, да не бъде реалист. А после е нещастен, понеже не е бил реалист. (А после е щастлив... понеже е нещастен).

32

Принципно, гъркът игнорира реалността. Живее двукратно над финансовите си възможности. Обещава тройно повече, отколкото може да направи. Знае четворно повече, отколкото в действителност е учил. Чувства (и преживява) петорно повече, отколкото реално усеща.

33

Прекомерността е не само национален недостатък. За гърците тя е начин на живот. Тя е отправната точка на националния им характер. Тя е основната причина за нещастието им, но и голямата им слава. Защото, като самосъзнание, прекомерността се нарича честолюбие. Като поведение, прекомерността се нарича юначност.

34

От волното или неволно игнориране на реалността, в крайните му форми, произлизат трагедията или комедията. И двете живеят от преувеличението и стълкновението.

35

При това, разликата между трагедия и комедия е по-скоро въпрос на гледна точка, отколкото на съдържание.

36

И трагичният, и комичният герой нямат мярка, логика или чувство за хумор.

37

Съществуват различни „практики" за помирение на индивида с реалността. (Най-висша: религията. Най-цивилизована: хуморът). Никоя от тях не действа на гърка. Той живее (когато живее - а не изпада в летаргия) постоянно във вакуума между желанието и действителността. А когато няма дистанция - я предизвиква.

38

Трагичен начин на живот? Мазохистично самонаказване?

39

Новогъркът изглежда щастлив, когато е нещастен. Когато всичко върви добре, се чувства неспокоен и непригоден. Ако няма причина за нещастие, ще се помъчи да я открие.

40

Ощастливяването на новогърка от нещастието се изразява съвършено в „гръцкото роптаене".

41

Остатък от робството? Белег на измъчените народи? Във всеки случай, най-доброто, което ще чуете, е дълбока (изразителна) въздишка и фразата: „Е! да речем че всичко е наред..."

42

При никой народ класическият израз „как си?" не води до пълен анализ на историята на заболяванията, на семейното положение, на материалните затруднения и на сексуалните проблеми на (формално) запитания.

43

Вербалният мазохизъм на гърка (както се изразява в новогръцкото роптаене: неизчерпаем, обилен и монотонен.

44

По странен начин гъркът е свързан с нещастието си. Затова и изживява най-добрите си моменти, когато страда, или когато е застрашен. Кризата и колизията го укрепват. Отрицанието става утвърждение.

45

И обратното, гъркът все намира начин да отрече утвърждениeто. Това може да стане в разговор (когато събеседниците внезапно сменят позициите си, само и само да са на различно мнение), но и при каквото и да е начинание (където, веднага щом нещата тръгнат добре, започва раздорът).

46

За гърка, отрицанието е утвърждение. Така че когато има някакво твърдение, той го отрича, за да започне пак от отрицанието.

47

Гръцкият „закон на Паркинсон": Двама гърци правят за два часа (поради разногласия) това, което един грък би свършил за час.

48

Дълбоко в душата на гърка съжителстват Хадзиаватис и Александър Велики. Злочестие и юначество в прекомерна степен. Обидно роптаене, горделива надменност.

Древни и трайни причини за нещастие и съзидание.

БЕЛЕЖКИ НА ПРЕВОДАЧА

„Нацията трябва да смята за национално това, което е вярно" – цитат от Дионисиос Соломос (1798 – 1857), смятан за национален поет на съвременна Гърция. Соломос от „Диалога” (Да не би да се има предвид „Декалога” – Ο δωδεκάλογος του γύφτου) и от „Жената на Закинтос” - все едно да кажем Вазов от Епопея на забравените.