Галерия

1

Положението на земите, в които са живели българи и са останали малко, се усложнява изключително много след разгрома на Гърция във войната с Турция 1919-1923 г. В последните месеци на войната, когато става ясно, че Гърция губи и след подписването на Лозанския мирен договор стотици хиляди гърци се изселват от Западна Мала Азия, където са живели в продължение на хилядолетия от времето на Троянската война, и отиват в Гърция. Гръцкото правителство опитва да настанява тези емигранти сред българското население. Това, разбира се, е с една прозрачна цел - да бъде променен етническият състав на областта и той действително е променен. След 1923 г. вече мнозинството от населението навсякъде в днешна гръцка Македония и Западна Тракия е вече гръцко. Допълнителен инструмент за обезбългаряването е спогодбата „Моллов-Кафандарис“, която предвижда размяна на населението.

Респективно, каква е била съдбата на гръцкото население в България през същия период?

В България винаги е имало относително много по-малко гърци, отколкото българи в Гърция. Освобождението заварва някъде около 60-70 хиляди гърци и тече един процес на постоянна емиграция от Гърция към България. Гърците в България живеят в няколко анклава. Единият е района на Пловдив и Станимака, вторият район е черноморското крайбрежие и третият е районът около днешния Тополовград и Елхово.

Големият и силен импулс на гръцката емиграция от България дават антигръцките погроми през 1906 г. В България антиеврейски погроми не е имало, но е имало антигръцки, за съжаление. През 1906 г. в антигръцките погроми е тотално изгорен процъфтяващият тогава гръцки град Анхиало, днешно Поморие.

снимки: zarariswines.gr/history.html

Отношенията между България и Гърция никога не са били добри точно поради историята на църковни, културни взаимоотношения, след това се намесват борбите в Македония и особено случилото се през 1905 г., когато гръцки андарти - четници, нападат българското село Загоричане, Костурско, от което е родом Димитър Благоев, и избиват няколко десетки жители  – мъже, жени и деца. Това дава повод за антигръцки демонстрации в България. Тези демонстрации вървят през няколко месеца през лятото на 1906 г.

Гражданите на Варна отказват да приемат изпратения от Вселенската патриаршия гръцки митрополит. Съгласно решенията на Берлинския договор Варненската и Станимашката гръцки църковни общини остават подчинени на Вселенската патриаршия. Българите превземат имотите на гръцката църква във Варна и изгонват владиката. В Пловдив превземат гръцките църкви в Стария град и ги превръщат в български. Най-сериозният конфликт е в Анхиало, където и до ден-днешен не е ясно кой прави първия изстрел, но гърците от града се барикадират зад стените на манастира в покрайнините на селището и при сраженията се запалва една къща, духа вятър и пламва целият град. Той е дървен град и на практика е изгорен.

снимки: zarariswines.gr/history.html

Именно след тези конфликти има силна вълна на емиграция от България за Гърция.

В никакъв случай невинни няма и в двете държави, но винаги съм бил противник на това да мерим кой се е държал по-зверски, по-нецивилизовано и по-некултурно. Няма значение кой се е държал, важното е, че и двете държави са се държали нецивилизовано, некултурно и са потискали поданиците си, които не подлежат към господстващата народност.

Повече от век по-късно как гледаме на Карнегиевата анкета? Може ли тя да бъде приета като документ, който е представил събитията обективно? Какъв е вашият отговор на твърденията, че някои от участниците в комисията са били платени?

Участниците в Карнегиевата анкета са представили в своята анкета това, което са видели, документите, до които са имали достъп. Положението им е било твърде трудно, тъй като Гърция на практика не ги допуска да разпитат участници във войните на своя територия, да видят изгорените български селища, сърбите изобщо не ги допускат на сръбска територия. Това, което те успяват да видят най-вече е Източна Тракия, тъй като турците ги допускат, както и земите, които са влезли в България след Балканските войни. Те са разговаряли най-вече с бежанци. Когато разговаряш с бежанци, очевидно е, че разказът на бежанеца ще бъде емоционално наситен, което не означава, че не е верен. Затова и някои от страниците в Карнегиевата анкета са твърде емоционални.

Всъщност Карнегиевата анкета не иска да разпределя баланса на вината между участниците. По-скоро те говорят, че всички държави са се държали некултурно и нецивилизовано в този конфликт. Ако говорят за някакъв баланс на вината, смятат, че поведението на гръцките и сръбските четници е било много по-лошо от това на българските четници във войната.

Що се отнася до това дали са могли да бъдат подкупени, това е смешен въпрос. Ние разсъждаваме от гледна точка на началото на XXI век. Участниците в Карнегиевата анкета са професионалисти, добре издигнати в професионалните кръгове и никому не е минало на ум да ги подкупва. Така че, категорично – не. Това не са такъв тип хора.