Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

В България не е имало антиеврейски погроми, но е имало антигръцки

08 Юни 2015 / 16:06:09  Анастасия Балездрова
7128 прочитания

Преди месец GRReporter публикува интервю с гръцкия историк и преподавател в Аристотеловия университет в Солун Яковос Михаилидис за лагера в Трикери. В България най-големият изследовател на историческия период, в който се развиват тези събития е ректорът на Софийския университет «Климент Охридски» професор Иван Илчев. В интервюто си за GRReporter  той не само разказва за събитията в Трикери, но представя цялостната картина на българо-гръцките отношения в началото на 20-ти век.

Професор Иван Илчев става професор по нова и най-нова история на балканските народи през 1995. От 2003 е декан на Историческия факултет, а през 2007 е избран за ректор на Софийския университет «Климент Охридски». Бил е гост – професор в няколко американски университети, както и в Университета на Чиба в Япония. Професор Илчев е автор на 13 монографии, 67 научни стати и студии, 40 рецензии, на повече от 150 научно-популярни стати и на сценариите на 17 научно-популярни филми.

Г-н Илчев, каква е била съдбата на българското население в Гърция в периода от разпада на Османската империя до края на Първата световна война?

Българско население попада в пределите на Кралство Гърция като резултат от подписването на Букурещкия мирен договор. Тогава в границите на Кралство Гърция влизат населените предимно с българи области около Костур, Лерин, Бер, Воден (днешна Едеса), както и части от Солунското поле. За съжаление политиката на гръцкото правителство не се различава съществено от политиката на повечето балкански правителства. Още с навлизането на гръцките войски в тази територия са превзети българските църкви и свещениците са принудени да признаят властта на Патриаршията. Тези, които не са съгласни, са отстранени от своите постове и емигрират. Изгорени са българските богослужебни книги. Разтурени са българските църковни настоятелства, затворени са българските училища. На практика веднага се забранява да се преподава на български език. И това предизвиква началото на една бежанска вълна, която не секва десетилетия наред.

В същото време в тези земи започват да се заселват гръцки емигранти, които пристигат от земите на Османска Турция. По време на Първата световна война този процес продължава. Тогава Гърция в продължение на три години не участва във войната. Тя е една от последните държави, които се намесват в нея едва през 1917 г., когато правителството на Северна Гърция, начело с Елефтериос Венизелос, подкрепяно от Антантата, взема властта в цялата страна.

Венизелос е един от малкото балкански държавници, който е имал визия за бъдещето. Когато се водят преговорите за Балканския съюз през 1911 – 1912 г., той настоява много за предварително набелязване на бъдещата граница между България и Гърция. Той е предлагал границата да минава по езерата, които са непосредствено на север от Солун. Българските делегати му възразяват, че тази граница ще остави многобройно българско население в Костурско, във Воден под гръцка власт. Той отговаря, че ще има много българи в областта, но България ще присъедини Източна и Западна Тракия, в която живее многобройно гръцко население. Според него този процес може да бъде изчистен с постепенна размяна на населението между двете държави. Мотивите му не са били до там алтруистични. Той всъщност е искал да има съюзник или поне неутрална страна зад гърба си при един последващ конфликт с Турция за съдбата на Западна Мала Азия и Цариград.

Когато българските преговарящи отказват подобна граница, това дава начало на преговорите между Сърбия и Гърция, които стигат до сключването на съюз, насочен срещу България. Така че в немалка степен България сама си е виновна за това, което се случва през онези години.

След Първата световна война до 1923 г. можем да говорим за два периода. Първият период е от края на войната до 1922 г. Това е периодът, когато по силата на Севърския мирен договор Източна Тракия е дадена на Гърция, Западна Тракия в началото е под временно френско управление, но всъщност всички са знаели, че тя ще бъде присъединена към Гърция, за да се осигури необходимия коридор към Източна Тракия. Така и става. Тогава процесът, който е започнал още през Балканските войни, вече се прехвърля към Западна Тракия. Оттам започват нескончаеми кервани от бежанци да се прехвърлят към България.

За Източна Тракия турците вече са поели грижата още през 1913 г., когато в рамките на три месеца те изгонват цялото българско и гръцко население от областта и тя се превръща в турска по народностен състав.

В Източна Тракия преди Балканската война населението е разделено грубо на три – 1/3 българи, 1/3 гърци, 1/3 турци. След разгрома на България в Междусъюзническата война, когато Турция си завзема отново Източна Тракия, тя не прави съществена разлика между българите и гърците  - гони и двете народностни групи, така че година след края на Междусъюзническата война в Източна Тракия едва ли са останали повече от 1500 българи.

Категории: История антигръцки погроми българско население в Гърция лагерът в Трикери национализъм на Балканите проф. Иван Илчев ректор на Софийския университет
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus