Галерия

1

Друг е въпросът, че когато излиза Карнегиевата анкета, българското правителство опитва да получи най-много бройки от книгата, за да я използва като пропагандно оръжие, което и не става, защото тя излиза, когато започва Първата световна война и вече светът не се интересува много от предишния конфликт, а от новия. Така или иначе тяхната лична честност не може да бъде поставяна под съмнение.

Какво точно се е случило на остров Трикери? Кои са били хората, които са били интернирани там, в какво са били обвинени и каква е била тяхната съдба? 

Остров Трикери има много печална слава в България, защото там са били закарани и пленени войници по време на Междусъюзническата война и българи от Егейска Македония, които са били активни до войните или в църковното или националноосвободителното движение.

Островът на практика е един концентрационен лагер без телени огради. Няма и нужда от тях, защото е малък остров без естествени източници на вода. Там не е ясно колко души умират, но вероятно са стотици от закараните няколко хиляди българи. Умират преди всичко от болести, предизвикани от непривичния за тях климат, малария, от режима на хранене, който съвсем не е бил благоприятен за тях. Не съм чул да има съзнателни убийства, не мисля, че е доказано, че има разстрели на пленници. По-скоро условията са били толкова лоши, че много от хората, интернирани там, умират.

Какви са били предприетите от България мерки срещу гръцкото население в черноморските градове? Имало ли е интерниране на хора по подобие на извършеното спрямо българи в Гърция?

Вече споменах гръцкото население в черноморските градове. Няма интернирани. Няма такива условия в България, да бъдат интернирани на такива места като остров Трикери. Има хора, които са били обявени за персона нон грата, които е трябвало да напуснат България, но интернирани – не.

През последните години ставаме свидетели на нови изблици на краен национализъм, който заплашва стабилността в различни региони на Балканите. Какви са поуките, които съвременните жители на балканските страни трябва да извлекат от този период?

Има един мислител, който казва, че национализмът е като огнище, покрито с пепел – когато някой разръшка пепелта, отдолу се показват живи въглени. За съжаление, в много случаи представителите на господстващата народност на съответната балканска държава трудно си дават сметка за настроенията на малцинствата и трудно ги разбират.

Освен това, Балканите, не знам колко от читателите си дават сметка, са районът на Европа с най-голямо разнообразие на култури, религии и езици. Няма друг район в Европа, в който на площ от около 500 000 кв. км. Да живеят поне осем народа, които са над 1 млн. – румънци, българи, турци, гърци, албанци, сърби, бошнаци, хървати. Поне още пет народа има, които са между половин и един милион. На тези 500 000 кв. км. имаме привърженици на исляма в двете му разновидности шиизъм и сунитство, имаме християни – православни, католици и протестанти, имаме юдаисти. На тази територия се пише на три азбуки – гръцката азбука, кирилицата и латиницата. На тази територия до началото на XX век вървят едновременно три календара.

На Балканите е изключително трудно да се намери някоя територия, която да е етнически чиста. Там, където имаме етнически чисти територии, те като правило са резултат от етническо прочистване, било то за кратък или за по-дълъг период от време. Чисти територии има в сърцето на днешна Сърбия, но там до 20-те години на XIX век живеят много турци, които са изгонени от църквата. Чисти територии има в някои райони на Гърция, но там преди са живели много албанци. За България да не говорим – тук на практика няма чисти територии от етническа гледна точка, винаги има малцинства в нея. Така че за съжаление национализмът на Балканите разполага с много сухи дървета, които могат да запалят конфликт.

Не зная доколко си дават сметка хората, че понякога един съвсем дребен конфликт може да ескалира в противопоставяне, при което десетки хиляди да загубят живота си. Да не забравяме, че войната в Босна и Херцеговина започна с конфликт на една сватба. Така че когато обстановката е напрегната, трябва изключително много да се внимава.

Не съм напълно сигурен, че балканските народи са извлекли поуки от това, което се случи. Някои инциденти през последните години ме карат да мисля, че съвсем не са си извлекли тези поуки. Надигат се нови настроения, надигат се нови радикални групи, надига се ново радикално мислене на незачитане на другия. Между другото, във всички балкански държави, а и в Западна Европа това намира израз във т. нар. футболни фенове, които се оказаха на Балканите и един от резервоарите на въоръжените конфликти в Югославия, Македония и т.н.

Така че аз съм умерен оптимист за бъдещето на Балканите. Струва ми се, че влизането в ЕС помогна на държавите, които са в него - Румъния, България, Гърция, Хърватия, Словения, тъй като волю-неволю тези държави трябва да се подчиняват на определени правила, които не са изградени на Балканите, но все пак са доказали, че имат своя смисъл в Западна Европа.