Ние обикновено в историята нямаме практиката да разсъждаваме контра-актуално, какво би станало „Ако...”, разглеждаме събитията такива каквито са. Но аз не виждам възможност за друго решение, както и за останалите източноевропейски страни, в които влиза Червената армия. Без значение дали комунистическата партия е достатъчно силна, за да спечели сама избори. Например в Чехословакия и Унгария тя е твърде слаба и няма  как да спечели избори независимо от окупационния режим в тези територии. Но въпреки това Червената армия прави вътрешен преврат в тези страни и поставя комунистите отгоре във властта, без да са се явявали на избори, така че аз не виждам друга алтернатива за България.
    Защо всъщност страната ни не търси съдействие от останалите две велики сили?
    Няма условия за това. Нека не забравяме, че България едностранно им обявява война през декември 1941, заявявайки че това ще бъде символична война. След това, когато започват бомбардировките, войната вече не е толкова символична и те нямат основание да симпатизират на българите. Обратно, Чърчил разглежда това предаване на страната на Сталин като начин да я накаже за нейното вероломство. Специално той има стар зъб на българите. Що се отнася за американците, те са твърде далеч. Това проличава и на самата Ялтенска конференция. По принцип Рузвелт е под влияние на харизмата на Сталин. Рузвелт и Чърчил трудно могат да се разглеждат като съотборници, Рузвелт има прекалено много предразсъдъци спрямо Чърчил и за него той е олицетворява старият британски империализъм, старият политик, който е крепител на колониалната система. В този смисъл Рузвелт е склонен чисто политически да даде аванс на Сталин, отколкото на Чърчил. Така че това, което трябва да се каже за политика на Рузвелт е, че той още в самия ход на войната се дезинтересира за съдбата на източна Европа, той оставя това да се реши между британците и съветите.
    Когато Труман идва, той се опитва да поправи всичко това, но вече е  късно. Той си дава сметка, че трябва да бъде употребена сила, за да бъде възпрян комунизмът и това е причината в крайна сметка САЩ  да окажат помощ на гръцкото правителство в смазването на комунистическата съпротива там.
    70 години след Ялтенската конференция: може ли да се говори за ново преразпределение на влиянието на Великите сили в съвременния свят в момента?
    Вероятно нещо такова е в ход, но то не е намерило своята „Ялта” в момента. Вероятно Русия се опитва да промени статуквото, докъде ще спре – предстои да видим. Явно е и че тя сама няма да успее да промени целия световен ред, но ще се отнася до близките региони тя ще се опита да възстанови влиянието си. Но може да се каже, че през последните две години Ялтенският ред е подкопан, тъй като ялтенските граници и споразумения в чисто териториален и геополитически аспект се възприемаха за едно и също. Последните години ставаме свидетели и на това, че Ялтенските граници не са ненарушими.
    Как  възприемате паметника на трите големи, който беше издигнат в чест на Ялтенската конференция на полуострова Крим, който е една от спорните територии на Стария континент днес?
    Това е напълно нормално – и с историческа, и с рекламна цел. Всеки един от тримата има някакъв принос към човешката история, бил той и много зловещ в някой от случаите. Но така или иначе всеки един от тях заслужава да бъде помнен по един или друг начин.