Докато станеш царят на глупаците

19 Април 2013 / 20:04:28 Виктория Миндова

2468 прочитания

За всеки, който си мисли, че Гърция няма бъдеще и гърците не струват като народ, разказваме историята на 23-годишния Сергиос Вафиадис, неговите приятели и десетки други хора, които му помогнаха да създаде първия си дългометражен документален филм, посветен на гръцката пънк сцена от края на 70-те години на миналия век досега.

Той представя историята на зараждането и развитието на една субкултура в страна, която преживява преход от военна хунта към европейски тип демокрация. Разказва за реакцията на младите по това време, които се опитват да изразят своя глас в една неспокойна и неясна обществено-политическа ситуация. В него взимат участие представители на различни поколения (родените през 60-те, 70-те 80-те до децата на дигиталната генерация), които разказват за своя личен път в контекста на музиката и бунта им изразен чрез нея.

“Докато станеш царя на глупаците” е заглавието на документалната творба. То може да звучи противоречиво, но съдържа в себе си есенцията на развитието на пънк сцената. Музиката, която възниква от чистата нужда да се противопоставиш на системата, за да изразиш неподправеното си несъгласие с установения ред, днес е точно толкова комерсиализирана, колкото стадионния рок и поп културата.

Самият процес по създаване на филма продължава две години, от началото на първите снимки до премиерата му в средата на този месец. Екипът от седем души, които са билзки приятели, са работили неуморно, за да съберат информация от всички възможни източници. Направени са 50 интервюта, над 80 участници във филма и 40 часа работен материал, за да представят обективно борбата и развитието на пънк сцената в страната на Зорбас-гърка.

Началото

Идеята във Вафиадис се заражда с изготвянето на дипломната му работа в университета, където следва режисура. Година след завършването си, той продължава да държи връзка с преподавателите си, с които работи по различни проекти. Те го насърчават да се заеме с развитието на собствен пълнометражен филм, идеята за който е заложен в дипломната му работа.

“Първо смятахме да се съсредоточим върху атинската сцена. След това установихме, че не може да ограничим и има много банди от провинцията, които са допринесли за развитието на тази култура”, обяснява Вафиадис.

Естествено начало за младежите е било да потърсят първа помощ от близкия си кръг по възраст и разбирания млади групи, които са повлияни от пънка като течение в музиката. Въпросът, който може да си зададе някой е: “Къде са старите банди, които са сложили началото на сцената в Гърция?”, обяснява той.

Току-що завършилите студенти се обръщат първо към двама членове на Андидраси (Αντίδραση) – пънк група създадена в средата на 80-те години. Стиховете им говорят за неравенство и загубени права в период, когато Гърция се опитва да намери новото си европейско лице. Членовете на тази група първи подават ръка на проекта.

“Пънк сцената е от затворен кръг хора. Не е лесно да те приемат или да ти говорят, ако си по-малък или не те познават лично. Или поне така си мислехме”, пояснява младежът. “Герогиос и Спирос от Адидраси приеха първи да ни помогнат. Те ни отвориха много врати. На по-късен етап направихме собствено проучване и се свързахме и с други групи”.

След като интервюират първите групи, които слагат началото на пънк движението в Гърция (Stress, Адиексодо, Антидраси), пътят пред младите момчета се отваря.

За да проверят дали се движат в правилна посока, творческата група пуска първи трейлър, след като са събрали интервюта и материал от 14 групи. За шест дни надминават три до четири хиляди гледания (views) в youtube.

“Първият трйлър беше експеримент. Искахме да видим каква ще е обратната връзка. Някои групи, с които не можехме да намерим контакт, сами ни потърсиха сами ни потърсиха, след като пуснахме трейлъра онлайн. Всички хора, с които влязохме във връзка бяха страхотни. Открити и готови да помогнат на работата ни”, коментира с ентусиазъм Сергиос участниците във филма.

Еволюцията на една идея

В началото екипът ползва техника отпусната от атинското училище по режисура и операторско майсторство. След като проектът се разширява искат помощ от гръцката продуценска компания Stefi, които са установени играчи в областта на киното, телевизията и рекламата.

“От компанията ни дадоха безвъзмездно да ползваме камери, осветление и друга необходима техника. Знаеха, че нямаме възможност да им платим, но това нямаше значени. Имахме възможност да ползваме всчики нужни технически средства по всяко време, дори в последния момент. Можеше да се наложи да поискаме осветление и други технически средства два часа преди снимките и то ни беше предоставяно”.

Техническата помощ, която получават от голямата компания, съчетана с ентусиазма на екипа, който действа на принципа “направи си сам”, се оказва правилната формула, за да се постигне професионален резултат.

Passion Before Fashion

“Характеристиката на пънка в Гърция е, че колкото и години да са изминали, сцената никога не се комерсиализира”, отбелязва Сергиос. Това се дължи на две основни причини. Едната e, че Гърция остава малка страна. Няма база, на която да се развие голяма музикална индустрия. Още по-малко да се направи комерсиален бум с тип музика, който не е характерен за региона. Другата причина, според Сергиос е, че хората, които наистина са свързани с пънк сцената са запазили автентичността и принципите през годините.