Галерия

5

4

3

2

1

    МАРАНГУЛИС: Става дума за кампания, която започнахме по  време на симпозиума „Кавафиа” 2009. Тогава свои творби на музея подариха българинът Стоян Донев и Ангел Георге, професор в Академията за изящни изкуства в Букурещ. Година по-късно солунският художник Сарандис Гагас, с когото се запознахме на миналогодишното Биенале в Александрия, прояви жив интерес към инициативата и изпрати негово платно с посвещение. След популяризиране на нашите усилия сред кръгове от негови познати творци в Гърция и други европейски страни последва дарение от около двайсет платна – графики и фотографии от също толкова на брой творци, като например Панос Митропулос, който живее в Амстердам, холандката Paula Kouwenhoven, немеца Wolfgang Brenner, литовката Rolana Ceckauskaite, Dodog Soeseno от Тайланд, за да спомена само някои от имената на дарителите.
Поезията на Кавафис и митологията на живота на александрийския мъдрец са оказали въздействие върху всички сфери на изкуството. Нашият замисъл е в къщата-музей Кавафис да бъдат събрани колкото е възможно повече произведения на изобразителните изкуства, вдъхновени от творчеството на поета. По такъв начин сбирката ще може да бъде оползотворена по различни начини, например, чрез гостуване на периодични изложби в различни страни по света, чрез издаването на многоезичен каталог на колекцията и др.
 
ВЪПРОС: Египетските гърци, и особено тези от Александрия, се отличават със своята отвореност към света, с търговския си и интелектуален потенциал, и особено с приноса им за напредъка на Гърция чрез просвещение. Социално, институционално и отчасти административно тяхната общност се консолидира около три полюса: Александрийската Патриаршия, гръцкото консулство в града и гръцката общност. Става дума за част от гърците от диаспората, които имат съвършено различен опит от този на мнозинството еладски гърци. Заможните и издигнати египетски гърци се отличат със своята космополитност, намират се в непосредствен досег със световната икономика на времето, живеят в политическата орбита на най-могъщата сила от края на деветнайсети век – Британската империя. С разрастването на британския пазар се увеличават и предприемаческите възможности – особено за гръцките търговци на тютюн и памук. Обновената от хедива Мохамед Али Александрия се превръща във финансово-икономическа столица на Египет. Общността на египетските гърци става люлка на т.нар. „благодетели на нацията”, от нейните среди произхождат именити дарителски фамилии като Бенакис, Хоремис, Салвагос, Коцикис, Зервудакис.