Галерия

5

4

3

2

1

МАРАНГУЛИС: Както правилно отбелязвате, колонията на египетските гърци, напредничава част от която са били и александрийските гърци, по ред причини се е развила в една историческа рамка, в която доминираща сила е бил британският колониален модел на управление на египетската държава. По разнообразни начини едрият капитал на египетските гърци е бил свързан с английски капитали. Същевременно през деветнайсети и началото на двайсети век явлението на дарителството и т.нар. „благодетели на нацията” е било един от фундаменталните пилони на системата от обществено полезни дейности, върху които се гради гръцката колония. Тази идеология мотивира и дейността на известните учебни заведения, болници, сиропиталища, старчески домове, благотворителнните дружества и др.
Независимостта на Египет в началото на петдесетте години на двайсети век бележи края на колониалната епоха и впоследствие води до непрестанно емигриране и репатриране на гръцкото население поради факта, че то вече не може да намери задоволително положение при новите политико-икономически условия. Така че, оправдано е честото дискутиране на тези въпроси, да се обърне поглед назад към едно минало на разцвет и богато културно наследство. Все пак и в наши дни продължават да съществуват доходоноснои предприятия на млади хора - второ и трето поколение александрийски гърци, направили избора да останат в Египет и да развиват свой бизнес тук. Да се надяваме, че периодът „пост-Мубарак” ще облагодетелства тяхната предприемчивост и ще привлече новаторски  инвестиции от Гърция с перспективи за развитие, които ще внесат оживление в наличния потенциал.
    ВЪПРОС: На последния конгрес на Европейската асоциация за новогръцки проучвания през 2010 в Гранада представихте изказване на тема ”От Александрия на „кръвното родство” до Египет на Насър: приемственост и разрив в идентичността на гръцката общност в Египет”, в която разглеждате „формирането на етническа идентичност съотнесена към възпроизвеждане образа на Другия, на различния на когото обикновено се приписват стереотипни черти и вродени качества, порицавани от колективното Ние в желанието му да се разграничи от примитивното, нецивилизованото и варварското, с което бива отъждествяван Другият”, както споменавате. В тази светлина изследвате доминиращата идеология на египетския елинизъм в различните видове слово (литературно, историографско, автобиографично, публицистично) при възприемане на събитията, белязали формирането на национална идентичност на египтяните: движението на Ahmad Orabi (1882), революцията на Saad Zaghlul (1919) и създаването на независима египетска държава. В нея са възпроизведени стереотипи, според които без да прави разлика, фанатизираната тълпа се бунтува срещу чужденците, особено срещу гърците. След движението на египетските офицери от 1952, довело до независимостта на страната, гръцко-египетската интелигенция с марксически уклон все повече сгъстява критицизма и антиколониалния си дискурс и издига искането за деколониализиране на манталитета. Бихте ли коментирал тези явления в светлината на неотдавнашните бунтове и вълнения в Египет срещу режима на Мубарак?
    МАРАНГУЛИС: Смятам, че е сравнително рано да търсим и анализираме начините за отразяване на вълненията в Египет от западната литература или други форми на изкуство, тъй като събитията са твърде скорошни. Но все пак би могъл да бъде направен опит за изследване на „образа”, формиран от водещи печатни, аудио-визуални и електронни медии по отношение бързината и ефикасността на тяхното отразяване, докато събитията бяха все още в развитие. В продължение на осемнайсет дни напрекъснато градиращите по своята масовост мирни народни демонстрации и митинги с неотклонна решимост и достоен за възхищение героизъм успяха да принудят Мубарак да подаде оставка и да доведат до падането на жестокия респресивен механизъм върху който се крепеше предишният режим.
Що се отнася до публикациите в гръцкия печат, разбира се до онези, които съм имал възможност да проследя, тъй като през изключително критичния период от 28 януари до 4 февруари тук в Египет нямахме достъп до Интернет, бих искал да отбележа особено продуктивната дискусия нмежду Николас Вулелис, Андонис Лиакос и Мирсини Зорба, поместена в един от неделните броеве на вестник „Авги”.
Във всеки случай въпросът не се изчерпва само с дните, през които траеха бунтовете и вълненията, а продължава да буди сериозен интерес, тъй като всякакви евентуални перспективи за политическото бъдеще на Египет остават отворени. Естеството на политическото устройство, силите които ще вземат превес, политическите партии, които се очаква да бъдат формирани, ролята на армията, действията на мощните чужди сили, динамиката на ислямисткото движение „Мюсюлмански братя”, гражданското общество, недоимъкът и мизерията, в която живеят множество социални слоеве в страната, безработицата сред младите хора с университетско образование са някои от трънливите въпроси, с които един „нов” Египет ще се сблъска по пътя си. Независимо каква посока ще поеме развитието на събитията в Египет, то неминуемо ще окаже въздействие върху останалия арабски свят. Западният свят е изправен пред собствените си хронични предразсъдици и стереотипни конструкти по отношение на египетския народ като пасивна маса в плен на фатализма или на разбирането, че той не е в състояние да укрепи  парламентарна система на управление.