По повод стогодишнината от рождението му в Монемвасия през 1909  миналата година в бе посветена на поета, като под егидата на гръцкото министерство на културата се проведоха чествания, поетични четения, негови стихове „пътуваха” в метрото, срещайки атиняни във всекидневието им с изкуството на неговото безизкусно и насъщно като хляб слово. С подкрепата на Националния център за книгата на Гърция на български се появи изданието „Писмената на зрящия” (изд. Стигмати, прев. З. Михайлова) - антология с творби от по-непознати досега в България периоди от творчеството му: цикълът философски поеми „Четвърто измерение”, „Дванайсет стихотворения за Кавафис”, стихосбирките „Статуетки от Танагра”, „Повторения”, „Жестове”, „Светът е един”, „Слово от плът” и др. Изданието може да бъде намерено във всички добре снабдени български книжарници, със сигурност в „Български книжици” „под колоните на бившия Кристал”. Ще го познаете по корицата, илюстрирана с един от „рисуваните камъни” на Рицос - мъжки образ напомнящ античен профил. Следвайки жилките на камъка, на дървесни коренища и други есттествени материали, Рицос създава безброй такива творби по време на заточенията си по егейските острови, дарени от дъщеря му Ери Рицу на музея „Бенаки”.   
Наред с „Четвърто измерение” и „Ариостос Внимателния....” изданието „Писмената на зрящия” представлява още един опит за представяне на непознатия в България Рицос. Философско-поетичните импресии от “Ариостос...” поднасят изненада на онези, които познават поета от ранния период на неговото творчество, от времето на пролетарската му и бойка революционна поезия, предимно превеждана в България до края на осемдесетте години по обясними причини. “Ариостос...” е и необичайна по жанр книга. Тя съдържа миниатюри, в които спомени за преживяното се преплитат с проникновения на мисълта и видения на фантазията. С пластичния си език, богатата си асоциативност и емоционалната си многобагреност тези кратки форми въздействат като елегантни импресии, а на места метафоричната дълбочина им придава характер на притчи.  
Димитрис Арванитакис, уредник на архива на поета в „Бенаки”, казва за твореца: “Както Максим Горки, така и Янис Рицос, би могъл да ни покаже неговите ”университети”: това е кипящото дихание на историята; това е пътуването подир воплите на обикновения човек и надеждата, породена от неговата жертва; това е разкопаването на езиковите пластове и онази „межда”, която зейва там където обществената принуда се среща с взискателното божество на Поезията. Янис Рицос пожела да стане едно с езика и материята на мечтите на неговото време, поет, който не се поколеба да се потопи в реалността и да издигне високо в слънчевия светлик смирените неща от живота.”