Галерия

2

1

Авторът на опоетизиращата астрофизични явления книга „Косите на Вереника-автобиография на светлината” (издателство на Критския университет, 1999), превърната в песен от Танасис Папаконстантину, филмирана в документална поредица и излъчена с огромен успех от гръцката телевизия, нещо твърде странно за научен – и то астрономически - трактат, сподели вълнението си, че в този ден се сбъдва мечтата му за всенародно откриване на обновения музей, и то с одобрението и насърчаването от страна на официалните институции. Независимо от всевъзможните резерви към творчеството му, поясни Граматикакис, Казандзакис е голям писател и сега получава музейното пространство, съответстващо на неговия духовен ръст. Той изрази увереността си, че Гърция ще преодолее множеството и коварни рифове, че нейните духовните хоризонти никога не се изчерпват и винаги предлагат възможност за ново виждане към света, цитирайки южноафриканската писателка-нобелист Надин Гордимър, която неотдавна в свое интервю по повод кризата в Гърция заяви: „Смятам, че Казандзакис би ви помогнал да преодолеете проблемите, пред които сте изправени днес”.  
Без подкрепата на държавата критяните създават този първи по рода си частен личен музей на един писател, при положение че без подслон и до днес си остават творци от калибъра на К. Варналис, К. Паламас, Й. Сеферис, О. Елитис, А. Сикелианос и др. Кръщелницата на Н. Казандзакис поетесата Катерина Ангелаки-Rooke, унаследила най-добрите качества на кръстника си, цитира думите на големия критски писател от кореспонденция с баща й - негов адвокат и личен приятел: “Ще връча на дъщеря ти перото и ще се отместя да й сторя път да мине”.    
След успеха на филма на Михалис Какоянис “Зорба Гъркът” за международната популярност на писателя допринасят и другите две екранизации по негови романи “Този, който трябва да умре” (по романа “Христос отново разпнат”) на Жюл Дасен (1957) и по-късно “Последното изкушение” на Мартин Скорсезе (1988). Петдесет и три години след смъртта на великия критянин той продължава да бъде превеждан на все повече езици - от филандски до грузински, от китайски до африкаанс и виетнамски, а старите му преводи са преиздавани, доказвайки световния и продължителен отзвук от мисълта на този уникален гръцки писател.
    През 1907-1908 г. Казандзакис следва право в Париж, където слуша лекциите на Анри Бергсон и пише дисертация на тема “Фридрих Ницше във философията на правото и държавата”. Младият Казандзакис се отъждествява с немския философ и откроява в дисертацията си политическите и морални елементи от неговите възгледи: безмилостната му критика към християнската религия, към демократическите, социалистически, анархически, феминистки теории, тоест към всички системи, движения и течения, провъзгласяващи политическо и социално равенство. С този труд кандидат-философът на правото и бъдещ писател (вече с една книга - “Змия и лилия” - в актива си) има амбициите за асистентско място в Юридическия факултет на Атинския университет. Академичната длъжност той на практика не заема никога, но системното му занимаване с този предмет предопределя до голяма степен по-нататъшните му търсения. Оттук нататък фундаментални постулати на ницшеанската философия като смъртта на боговете, волята за власт и свръхчовекът ще представляват константи в творчеството му.
    Може би самият Казандзакис никога не е и сънувал, че романът му “Беднякът Божи”, романизирана биография на Свети Франциск Асизки, един ден ще бъде издаден от францискански манастир в Литва, след като друг негов роман - “Последното изкушение”, е включен в Индекса на забранените от Ватикана книги. Началото на списъка със забранени от Ватикана книги е положено през 1559 г. и той е отменен едва през 1966 г. Както изглежда Казандзакис е спечелил обжалването пред Божествения съд след вписването в Индекса и на “Последното изкушение”. Тогава той се обръща към католическите цензори с думите на един от раннохристиянските отци на латинската църква Тертулиан: “Пред твоя съд, Господи, апелирам.” (Ad tuum, Domine, tribunal apello.) “Вие ми отправихте едно проклятие, а аз ви отправям едно пожелание – нека съвестта ви да е толкова чиста, колкото и моята!”. Макар и да не е афоресан, както митът за него твърди, гръцката православна църква отказва на Казандзакис християнско погребение и само един размирен критски поп на име Михалис се съгласява да води опелото на тленните останки в Ираклион.