В произведенията си “Одисея”, “Зорбас”, “Христос отново разпнат”, “Последното изкушение” писателят изследва един основен проблем на нашето време: как човек да се справи с провала и чувството за обреченост, как да преживее живота си “сякаш е безсмъртен в един съвременен дарвинов свят, как да придаде вечен смисъл на един живот, който е лишен от каквото и да било действително вечно измерение”. На пръв поглед духовните наставници на Казандзакис изглеждат противоречив и пъстър конгломерат. Как е възможно да прескача от Христос към Буда, от Буда към Зорбас, а от него към Ленин? Казандзакис вярва в непрестанната променливост на живота и  споделя възгледа, че най-важното е движението, че всичко е проникнато от него. По начало се отъждествява с Хераклит и неговата максима “два пъти в една и съща река не можеш да влезеш”, тоест всичко тече, всичко се променя. Вникването в мисълта на Казандзакис води до проумяване, че противоречието е само на повърхностно ниво. Под тази привидна антиномия се крие неговата обоснована философия. След ужасите на първата световна война Казандзакис е убеден, че Западът е в упадък. Тогава Ленин, който извършва революция, помитаща старото, и обладан от идеали полага началото на нещо ново, е неговият герой. По-късно променя мнението си. Даръл Мидълтън от Християнския университет в Тексас, изследвал темата “Религията у Казандзакис”, смята, че още от времето на неговата “Аскетика” този противоречив мислител е пионер на така наречената “process theology”, която застъпва, че щом като всичко се развива и променя, значи и Бог търпи промени. Някои протестантски теолози действително подкрепят тази теза. Казандзакис е един от първите, които твърдят нещо подобно за Христос: че той се е родил като земен човек и му е било трудно да осъзнае, че има някаква мисия и в нейно име трябва да бъде разпнат. Това разбиране естествено предполага, че като част от света и негов творец Бог се влияе от случващите се в живота събития. “Ако искате да ме разберете”, казвал самият писател, “прочетете моята “Аскетика”. Тя не е философско, а религиозно произведение, наръчник по духовни упражнения.
    Трудно е да се предрече дали един писател ще продължава да бъде четен и в бъдеще, тъй като интересът дори към литературни творби и автори с безспорни качества се определя и от променящите се потребности на всяка епоха. Досега до голяма степен насладата, която Казандзакис доставя на европейската публика, е свързана с неговата “екзотика”. Той изглежда толкова неевропеец, а едновременно с това се захваща с въпроси, третиращи следвоенните тревоги на Европа. В САЩ, където не са познали ужаса и разрухата на Втората световна война така непосредствено както европейците, неговото възприемане е по-различно. Известният американски елинист, професор по сравнителна литература в колежа в Дартмут Питър Бийн оценява актуалността на творчеството му и до днес по следния начин: “От героите на Казандзакис продължаваме да получаваме много уроци: от Зорбас за безсмислието на национализма и войната, от Иисус в “Последното изкушение” за това как и духовният живот, както и всички останали неща, подлежи на развитие, от “Одисея” за вероятността от преход от естетически живот към морален, от “Аскетика” за потребността от време на време да се възцарява мълчание, което ще избухва като бомба и ще взривява цялото лишено от смисъл непосредствено предхождало го дълбокомъдрие”.