Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Раждането на Афродита в гръцката поезия

31 Юли 2014 / 09:07:31  GRReporter
10536 прочитания

Д-р Мария Христова е главен асистент в катедра „Етнология и балканистика” във Филологическия факултет на Югозападния университет. На тазгодишния Десети юбилеен Общойонийски конгрес  тя участва с научно съобщение на тема „Вечното пътуване до Китера: Образът на Афродита Анадиомена в творбите на Дионисиос Соломос, Лоренцос Мавилис и Ангелос Сикелианос”, като разгледа литературните превъплъщения на митове свързани с богинята Афродита в творчеството на тримата големи гръцки поети.
Съгласно Омировия мит богинята е родена на Петра ту Ромиу (Πέτρα του Ρωμιού), крайбрежие недалеч от Пафос в Кипър. Носена от бога на западния вятър Зефир по морските вълни, тя стига  до Олимп, където е представена на Зевс и останалите богове. Според версията на Хезиод за родословието на боговете в неговата „Теогония”, Афродита е родена край йонийския остров Китера от пяната, образувана от падането в морето на осакатения член на бог Уран (Ουρανός), след като той е кастриран от сина си Кронос (Κρόνος) с помощта майка си Гея. От капките кръв се ражда Небесната Афродита (Ουράνια Αφροδίτη), богинята на любовта и красотата. Сякаш Уран e пречистен чрез жертването на неговото мъжество и създава любовта и съвършената естетика. Платон казва, че символиката на тази история е съществуването на Небесната Афродита, надарена с цялата женска сетивност, и на Ерос, роден от мъжката любов. Неслучайно Китера е смятана за острова на Небесната Афродита, тъй като там се е намирало и нейното първо светилище по гръцките земи.
С Мария Христова специално за GRReporter разговаря Здравка Михайлова.
    Предмет на вашето изследване са митовете за раждането на Афродита от морската пяна и „доплуването” й до съвременните литературни и културологични текстове. В него поставяте акцент върху интертекстуалното присъствие на древния мит в поетичните творби „Ламброс” на Дионисиос Соломос, „Керкира” на Лоренцос Мавилис и „Анадиомена” на Аангелос Сикелианос. Какво показва опитът ви да проследите някои от богатите конотации на Афродита Анадиомена като архетип и символ на несъзнаваното?
Опитът ми показва, че древната митология е неизчерпаем източник не само на вдъхновение, но и на себепознание. Митът за раждането на Афродита е един от най-известните и обичаните в гръцкото и западното изкуство на всички епохи. От древността до днес образът на родената от морската пяна богиня не е преставал да вдъхновява поети, художници и скулптори и да подхранва вечния диалог между митология и литература. В текста, който представих на конгреса, се опитах да осъществя (още) едно пътуване по следите на древната богиня и да направя възстановка на три от многобройните нейни превъплъщения в споменатите произведения на тримата гръцки поети. Очертавам архетипното измерение на образа и неговото присъствие в литературните творби. Измежду многото възможни прочити на мита съм се спряла върху образа на Анадиомена като продукт на несъзнаваното с богати и противоречиви внушения.
Откъде започна хронологията на това пътуване в изказването, което направихте пред Общойонийския конгрес?
Моето лично изследователско пътешествие в митологията започна с работата ми над докторската ми дисертация върху старогръцките митове и тяхното повторно „изиграване” в съвременната гръцка литература. Към образа на Афродита в поезията и живописта ме привлече темата за „интерхудожествеността” (διακαλλιτεχνικότητα е гръцкият термин) – общуването между изкуствата. Така че хронологията на пътуването до Китера започва с едно раждане през 1485 – „Раждането на Венера” от Сандро Ботичели,  вдъхновено на свой ред от описанието на прочутата творба на древногръцкия художник Апелес. Повод да бъде включена в изследването е коментарът на унгарския учен, класически филолог, един от основателите на съвременните изследвания върху митологиите Карл Керени, че шедьовърът на Ботичели изобразява не раждането, а пристигането на Афродита, имайки предвид най-вече пристигането й сред нас. И наистина, нежната девойка от морската раковина с нищо не загатва за своя страховит и кървав произход. Кастрирането на бога на небето Уран от сина му Кронос, членът, който пада в морето, носенето на богинята върху морските вълни, раждането й от пяната и издигането й от водите липсват в този толкова впечатляващ образ на митологичното наследство.
А как е интерпретиран този образ от познавача Керени?
 По принцип очарованието, а може би и силата, на митологията се крие в неограничената възможност да бъде обглеждана и интерпретирана от най-различни оптически ъгли. Откъдето и да погледнеш един мит, той винаги има какво да ти каже. Керени, както и другите големи „познавачи”, както ги наричате, на митологичните разкази – Камбъл, Нойман, Юнг – разглеждат прочутата богиня на любовта като психична реалност, като архетипен образ от жизненоважно значение за душата. Според Керени образът на изплуващата от морските води Анадиомена предшества този на пристигащата на сушата Афродита и този образ ни помага да разберем богините на древните гърци, тъй като Афродита Анадиомена  „е онази, която се намира най-близо до корените”.

Категории: Афродита Венера гръцка митология древногръцка богиня на любовта Лоренцо Мавилис Ангелос Сикелианос Дионисиос Соломос
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus