Галерия

2

1

В един момент достигнахме до външния пазар в чужбина, до големия свят, който се разпростира извън границите на Гърция. Видяхме, че отзвукът на нашата работа там е много голям. Получихме първата си голямо отличие през февруари 2007 на мащабния международен фестивал за аудиовизуални програми във френския град Биариц. Там спечелихме втора награда и това беше голям успех, защото участието в него е много голямо. От този момент нататък хората в Гърция, които дотогава не ни говореха и ни смятаха за „странни птици” изведнъж се насториха много приятелски към нас.

По какви критерии избирате темите, които разработвате?

Със сигурност основният ни критерий не е това дали темата е комерсиална, нито пък е свързан с рейтинга на гледаемост. Основният ни критерий е какво бихме искали да направим и какво бихме искали да видим на екрана ние. Какво е това, с което искаме да се занимаем и ни интригува. От там започваме. След това обсъждаме дали финансово можем да осъществим дадената идея и накрая доколко темата интересува не само гръцката публика, но и хората в целия свят.

Когато пиша сценариите си и режисирам даден филм, аз не мисля за гръцкия зрител. Не мисля, че филмът е предназначен само за гръцката публика, а за целия свят. Защото за мен всички активни граждани в света се интересуват от същите теми. Това е нещо, което съм забелязал при участията ни в международни фестивали. След прожекцията на даден филм чувам същите коментари, които съм чул и от гръцките зрители. Приватизацията на природните ресурси, унищожаването на околната среда и отговорността на големите петролни фирми са такива теми.

Спомням си филма за социалния расизъм към хомосексуалистите в Мексико...

Често се опитваме да пречупим различни стереотипи. „Музите на Хучитан” беше един такъв филм. Снимахме го в един малък град в Мексико, където мъжете имат първата и последната дума. Филмът беше представен за първи път на фестивала на документалното кино в Солун. Имаше хора, които бяха засегнати от него и напуснаха залата. Не бяха много, но имаше такива. Някои други пък го изгледаха до края и ни питаха защо сме се занимали с този въпрос, който те не смятаха за сериозен. Мисля, че когато едно общество отказва да приеме и затваря очите си пред въпроси като сексуалността, хомосексуалността или евтаназията и смъртта и продължават да подхранват табу-то около тях си заслужава човек да настоява, за да покаже, че нещата не са само черни или бели. В живота съществуват десетки нюанси на сивото около тях и те трябва да бъдат събрани и представени.

Ясно е, че зад работите ви се крие цял екип, не е възможно цялата тази работа да се върши от един човек. Колко време ви е нужно, за да разработите дадена тема?

Средно работим по девет месеца за всеки филм. Толкова, колкото е нужно, за да се роди едно дете. Съществуват теми, по които работихме повече от година и други, които бяха готови в рамките на четири месеца. Зависи от темата, от трудностите, пред които сме изправени и други такива фактори.

Някои смятат, че ние се събираме през октомври, мислим, мислим и в края на месеца едната тема е вече готова. Това е невъзможно да се случи. Само часовете в монтажа за всеки филм често са над 300. Да не говорим за подготовката, която се изисква за да може някой да отиде и да снима един репортаж в делтата на река Нигер или в мирна страна като Гуатемала, за който тя продължи около четири месеца.

Всичко е въпрос на едно „хвърляне на зара”. Не снимаме някъде в Гърция, за да имаме лукса да отидем няколко пъти, ако нещо не се получи както трябва. Винаги трябва да сме сигурни, че ще имаме репортаж и той ще е добър. Често се сблъскваме със сериозни проблеми и винаги си сътрудничим с местни хора. В началото по дадена тема работят четирима души, за да може да се заснеме материал с продължителност 25-30 часа, който да бъде обработен обратно в Атина.

Това, което в Гърция е известно като „предаването Ександас” в чужбина се нарича поредица от документални филми. Често ме питат коя песен е прозвучала в началото на даден филм и не знаят, че ние композираме музиката на всеки филм. Мисля си, че евентуално хората не искат да се занимават с това колко време е отнела работата по филма, интересува ги само крайният резултат, който трябва да е добър.