Галерия

2

1

Освен това често усещам, че хората смятат нашата работа за „несъвместима” с гръцката реалност. Според мен това не би следвало да е така. Смятам, че в Гърция не ни липсва нищо, което имат колегите ни в чужбина, освен финансовите средства, но това не може да е толкова сериозна пречка.

Днес е международният ден на свободата на печата. Смятате ли, че журналистите се радват на пълна свобода в работата си?

Журналистите често не са свободни да работят дори от физическа гледна точка. На мен ми се е случвало да не мога да работя свободно в страни като Иран, Саудитска Арабия, Сирия, Либия и Египет. До теб стои непрекъснато един гид, който ти казва какво да снимаш и какво да не снимаш. В Ирак този човек беше стигнал до това да ми нарежда: „Снимай! Спри! Снимай! Спри!”. В такива условия просто се стремиш да вършиш работата си колкото се може по-добре.

Общо смятам, че съществуват два вида свобода. Съществува липсата на директна свобода в страните, където управляват режими, които пречат на свободата на словото. Но и в развитите страни свободата на печата е тема на голяма дискусия. Не знам доколко е свободен в работата си журналистът „Х”, който разкрива нещо, което засяга интересите на неговия работодател. Не знам доколко работодателят би позволил на журналиста да публикува своите разкрития.

Мисля, че това е нещо, което виждаме и в Гърция. Не че тук нямаме свобода на печата. Но това, което виждам най-вече по частните телевизии е, че „неудобни” теми като ситуацията в Кератеа например или не се показват или се представят съвсем едностранчиво. От тази гледна точка смятам, че свободата на печата е спорен въпрос в развитите общества и тук нямам предвид само Гърция, но и много други общества в целия свят. И смятам, че всеки журналист решава сам за себе си как да реагира и да се опълчи срещу ограничаването на собствената си свобода на израз.