Галерия

1

На 28 октомври Гърция отбелязва втория си по значимост национален празник, известен като Деня на „ОХИ” (Не-б.а.). Отказът е изречен от тогавашния министър-председател и диктатор Йоанис Метаксас в отговор на ултиматума от страна на Италия към Атина тя да разреши свободното преминаване на италианските войски през гръцко – албанската граница. Целта на съюзниците на нацистка Германия била да навлезе и да заеме стратегически позиции по гръцките пристанища, летища и др. и да се подготви за по-нататъшното си настъпление към Африка.

Отказът на Метаксас практически означава обявяване на война от страна на Гърция. Той отговаря именно с израза „Alors, c’est la guerre” (Това означава война- б.а.) на представилия му ултиматума италиански посланик в Атина.

Два часа по-късно италианските войски нахлуват в област Епир и Гърция официално влиза във войната, за да се защити от инвазията. Итало-гръцката война се дели на две части. В първата войната се води само между Гърция и Италия, докато във втората страната е окупирана от германската, италианската и включилата се на 20 април 1941 българска армия и разделена на три окупационни зони.

22 юли, 1943 г. Германски войници разпръскват в центъра на Атина мирна демонстрация срещу българската окупация на Северна Гърция, снимка от изложбата "Атина в годините на германската окупация" в градската галерия на Атина

Атина попада в германската зона и един от най-мъчителните спомени от този период е гладът, на който е подложено населението. Според историците през есента и зимата на 1941 – 1942 жертвите на глада в Атина са били между 40 - 45 000 души, въпреки че е спорно доколко изнемощелите от авитаминоза и липса на храна хора, починали вследствие на заболявания също не биха могли да бъдат смятани за жертви на Големия глад.

Ситуацията в Атина е толкова тежка, че по улиците започват да се появяват стотици трупове на мъртви хора. Те се товарят на колички и погребват в общи гробове. За това свидетелстват разказите на свидетелите на събитията.

„Глад, спекула. Цели имущества бяха загубени за една бутилка зехтин по онова време. Стигна се до там, че някои ядяха кучешко месо. Събираха мъртвите по улиците и ги пренасяха до гробище номер 3, където бяха направили общ гроб”, разказват жители на атинския квартал Кипсели пред членовете на местната група за събиране на устни свидетелства.

„Много хора страдаха от авитаминоза. Помня, че и аз се бях подул, да не говорим за детските болести, които прекарвахме без да имаме достъп до лекарства. Веднъж вкъщи сготвиха едно месо, което се пенеше много странно и изобщо вкусът му беше много необичаен. По-късно научихме, че мечките, които преди войната се намираха в горичката край квартал Панкрати са изчезнали. Пшеничен хляб нямаше. Помня, че някои продаваха хляб с брашно от рожков”, разказва жител на богатия квартал Колонаки и продължава:

„Не се извършваше никаква търговия, а само спекула. Хората плащаха за малко продукти със златни лири и скъпи бижута. В Колонаки спекула с храни правеха собствениците на една млекарница и една хлебарница”.

Раздаване на храна на атинска улица, снимка: Вула Папайоану

Тази експлоатация на гърци от гърци променя и картата на техните взаимоотношения. „Родителите ми престанаха да поздравяват свои познати отпреди войната, защото бяха забогатели по време на окупацията”, разказва друг свидетел. Същото важи и за приятелски настроените към Германия гърци, които в много случаи са станали съюзници на окупаторите. „Преди войната те бяха много. След нея – много малко. Ние престанахме да им говорим”.

Свидетелите от квартал Кипсели разказват, че жителите започват да се включват в съпротивителни организации, предимно на страната на Комунистическата партия. По думите им те са първите, които предприемат действия срещу глада, като създават организацията „Национална солидарност”. „Практически те са събирали храни от провинцията и помощите от международните организации, като Международния Червен кръст и са ги разпределяли по колкото се може по-справедлив начин сред жителите". По онова време в Атина живеят 1,5 милиона при общо население на Гърция от 7,5 милиона души.

Кърмене в център за разпределение на млякото, Атина 1942 - 1943, снимка: Вула Папайоану

Самите окупатори също са обезпокоени от глада и неговите последствия, въпреки че контролът върху производството и търговията с храни е наложен от тях с цел да попречат на захранването на съпротивителните организации, които са имали логистична подкрепа от страна на Великобритания. Гръцки историци посочват, че през цялата продължителност на окупацията българските власти в Северна Гърция не позволяват никакво разпространение на храни към другите две окупационни зони, в които са се намирали и големите градски центрове.

„Още през месец май 1941 става ясно, че предстоящата зима ще е изключително тежка. Немският наместник в Солун Алтенбург информира на 7 май немския външен министър и правителство, че гладът е щял да придобие огромни мащаби ако въпросът с разпределението на храните остане нерешен.