Трудно е да опише човек страхопочитанието, което  го обзема, когато види насреща си това село! Както подсказва и името му (от прилагателното ρηχώδης=ακανθώδης, чепат, трънлив, стръмен), Рихуди (Ρηχούδι) или Рогуди (Ρογούδι) е построено върху стръмните скатове на една скала и от всички страни е заобиколено от пропаст. Рисковото местоположение на цялото село криело сериозни опасности до такава степен, че майките били принудени да привързват децата си с въже от страх да не би докато си играят да се изтърколят в едната от двете пенливи реки (Амендолеа и Фурия), които текат под селото в дъното на урвата. В историята на селото са описани такива случаи. То се е превърнало в обект на проучване от гледна точка на уникалния архитектурен интерес, който представлява. Дори една от най-значимите италиански издателски къщи - Einaudi, бе илюстрирала със снимка на Рихуди корицата на своето забележително издание „Историята на Калабрия”, появило се на книжния пазар през 1985.
- На едно от изданията на Международния фестивал на танца в Каламата етно-музикологът Ламброс Лиавас илюстрира своята лекция на тема „Тарантела пицика: музикално и танцово заклинание на елинофоните от Южна Италия” с изпълнението на танцовия ансамбъл “Arachne Mediterranea” (“Средиземноморски паяк”) от село Мартиниано в Апулия, който представи ритуалния танц. Членовете му са изследователи, свързани с университета в Лече, столица на Саленто, а проучванията им са съсредоточени върху културата на деветте гръцкоговорящи села в Саленто. В едно свое писмо приятелят на Моцарт, английският композитор Стивън Сторас, описва танца на един “tarantato”, когото наблюдавал по време на своето пътешествие по тези земи през 18 век и определя тарантелата като ритъм от 6/8, който и се среща и до днес в района. Какви са вашите наблюдения върху произхода и символиката на тарантелата?
- Тарантелата  (танцът на паяка) е пар екселанс традиционният танц на Южна Италия, най-вече на Апулия, който обаче се различава от един район в друг. Има връзка с явлението тарантизъм (tarantismo), тоест с ухапването на човек от един вид малък отровен паяк - тарантула (tarantella, умалително от думата taranta = паяк). Това ухапване предизвиквало у tarantato състояние на общ дискомфорт: стомашни болки, изпотяване, учестен пулс, екстатично бълнуване. За да се освободи от всички тези симптоми в дома му го посещавали специални музиканти, като разходите били за сметка на  семейството му, и под звуците на конкретна музика, той се впускал в продължаващ с часове танц, имитирайки движенията на паяка. Темповете на танца ставали все по-забързани, докато накрая страдащият от ухапването паднел омаломощен на земята, все още в екстатично състояние. По такъв начин, изтощен от танца, той се освобождавал от всички несгодни усещания, предизвикани от ухапването на тарантулата. Става дума за терапевтичен ритуал с музика и танц, непосредствено свързан с икономическите и социални условия, преобладавали в италианския Юг до шейсетте години на 20-ти век, но и с положението на жената  в тези общества. Не е случаен фактът, че тарантулата „предпочитала” социално маргинални хора, обикновено млади неомъжени жени, жертви на патриархалното общество. Ритуалният танц давал възможността да бъдат преобърнати правилата на ежедневието, така че те да привлекат веднъж в годината вниманието на останалите, да дадат отдушник на всекидневното им потискане, разочарования, безизходици, притеснения. Научните изследвания не са доказали, че в Апулия съществува такъв вид паяк предизвикващ подобна болка и екстатични състояния.
Причините, както ви казах, се коренят другаде. Тарантизмът е  предмет на множество изследвания. Правейки обзор на една многовековна история с всички промени, които съответните исторически, обществени, икономически и религиозни промени налагали, тарантелата е достигнала до наши дни в нейните разновидности като характерен танц от италианския Юг, най-вече от гръкоговорящия район на Апулия. Днес съществуват многобройни музикални състави - в Италия, в Гърция и другаде, които популяризират все повече този танц. Дори в Апулия, през последните 16 години всяко лято се провежда фестивал „Нощта на паяка” (La Notte della Taranta), с участието на официални институции и множество фолклорни състави. Състави съществуват много, все повече се множат и изследванията около тарантизма, но без подобаващото уважение и отговорното отношение. Днес всички се специалисти по всичко. Но както и да стоят нещата, онова, което може да бъде изведено като заключение от научните изследвания е, че древният медитерански ритуален танц с терапевтични свойства напомня дълбоките митологични, езикови и музикални корени на една обща традиция, мост на която е Йонийско море.
- Всеобхватното ви етнографско изследване естествено включва и погребалните обичаи на общностите, населяващи гръкоговорящите села. Какви сходства и различия установихте с тези в Гърция?