- Сходствата са многобройни, но най-характерен е κοπετού (от старогръцкото κοπετός), оплаквачеството, сърцераздирателното ридание над мъртвеца при което жените се бият в гърдите, дерат лицето си, раздират дрехите и скубят косите си. Наблюдавала съм такива сцени по време на теренното проучване, когато две сестри оплакваха починалата си майка. В момента, когато тленните й останки бяха изнесени от дома, те се хвърлиха на земята, удряйки главите и гърдите си и дерейки с нокти лицата си. Също така важно сходство е и поставянето в ковчега на предмети, които са били любими на вече отишлия си от живота (цигари, тестета карти и др.). Основно различие е, че в Калабрия изпращат мъртвия до последния му дом само мъжете. Това е свързано с опита на Католическата църква да потисне ритуалното оплаквачество (оплакваческите песни), смятано за остатък от езически времена; тъй като щом Господ е приканил при себе си починалия, живите не бива да скърбят. Разлика съществува и по отношение на деня на който се почитат мъртвите (2 ноември), когато се отслужва литургия на гробището, а след това следва тъжаческо ридание на жените над гробовете, дори да са изминали десетилетия от нечия смърт. Интерес представлява също ритуалът, който следва полагането на тялото в земята. Вярва се, че онези, които са взели участие в  погребение, са носители на зли духове и преминаването им може да предизвика разнообразни злини и бели. Затова те трябва да се върнат в дома на мъртвия и да поздравят с ръкостискане близките му. Чрез ръкостискането се отървават от пакостливите вредни духове. Става дума за обичай широко разпространен в италианския юг. Който не се погрижи „да се очисти” от злите духове, може да предизвика смърт, падане от високо в урва, природни бедствия. Както и в Гърция, се вярва, че през първите осем дни след смъртта починалият се намира в междинно състояние между живота и смъртта и едва след осмия ден той отпътува за царството на сенките. Съответният на гръцкия и балкански обичай ”струване на деветиня” с молитвено възпоменание в Калабрия се прави на осмия ден. След този ден близките родственици излизат в местности сред природата, където починалият е прекарал живота си и го оплакват. Спомням си такива случаи от времето прекарано в Калабрия, които бяха разтърсващо преживяване.
- Тази година вие посетихте и България, този път не по работа, а пътувайки като турист. Какви са впечатленията ви от прекараните няколко дни София и Пловдив? Би ли представлявало интерес за вас да проведете изследване за гръцкия етнически елемент и гръцките диалектни говори по крайбрежието на Черно море и Източна Румелия?
- Впечатленията ми, както от София, така и от Пловдив, са отлични. Поразена съм от красотата на тези два града, от тяхната архитектура, от чистотата, уважението към историята и околната среда, които можеш да почувстваш, докато ги обхождаш. Има гръцки изследователи, специалисти в тази област, като например Мариана Коромила, автор на книгата „Черноморските гърци” (1991, допълнено издание 2001), отличена с наградата на Атинската Академия. Пропътувала почти цяла Турция, Черноморския район и Балканите, трудовете на Коромила са издавани от гръцки и чуждестранни издателства (книги, списания, публикации в пресата), телевизионни продукции. Така че, изследвания за гърците в крайбрежните районите на Черно море и Източна Румелия са правени, но съм на мнение, че от особено значение би било провеждането на една интердисциплинарна експедиция от учени с различни специалности (историци, етнолози, етно-музиколози, антрополози), така че да бъде проучено в дълбочина многовековното присъствие на елинизма по тези места, особено във някогашен Филипополис/Пловдив.