Галерия

1

Здравка Михайлова
Специално за Grreporter
Ако Христос е спрял в Еболи, според едноименния роман на Карло Леви, там където свършвали пътят и железопътната линия и не е продължил към вътрешността на Лукания (днешната област Базиликата), сигурно е, че той никога не е стигнал и до много други райони на забравения от прогреса италиански юг. Както и до долината на река Амендолеа в Калабрия, където все още живее население, отглас от миналото на Magna Grecia (Μεγάλη Ελλάδα). Писателят приписва заглавието на романа си на самите жители, които му казали: „Не не сме християни, Христос не е стигнал дотук, спрял е в Еболи”. В началото на 19-ти век немският изследовател Карл Витте установил наличието на компактни маси население в Южна Италия, чийто матерен език бил гръцкият. Силното влияние, оказано от гръцкия език върху южноиталианските диалекти, било потвърдено един век по-късно от немския езиковед Ролфс (Rohlfs), както и от много други - предимно гърци и италианци - изследвали произхода на наречията, говорени в гръцките “езикови анклави” в Апулия (полуостров Саленто - токът на италианския ботуш) и Калабрия (предимно планинският район Аспромонте на върха на ботуша). Тези проучвания доказали съществуването на уникален език, съхранил думи от древногръцкия дорийски диалект, изчезнали или несъществуващи, както във византийския, така и в новогръцкия език.
Така били потвърдени произходът и приемствеността, съществували от епохата на Magna Grecia, по-точно от 8 в.пр.н.е., когато многобройно гръцко население колонизира Южна Италия и Сицилия, до наши дни. През онази епоха в Калабрия са основани гръцките колонии Ригион (днешният Реджо Калабрия), Тарас (Таранто), Варион (Бари), Врундисион (Бриндизи), Епизефирии Локри, Кавлония, Медма, Кротон, Сиварис. Калабрия е областта в Италия, която по своята география, топография и околна среда прилича повече от всяка друга на Гърция, затова не е случаен фактът, че по протежение на йонийските брегове на областта са основани четири от най-големите гръцки колонии на Запад. Големият градски център в древността Турии бил проектиран от прочутия Иподам Милетски и в него е погребан и знаменитият историк на древността Херодот. Забележителен е и приносът на Питагор за развитието на знанието, както и школата основана от него в Кротон. И днес сред руините на древния град може да бъде видяна “трибуната на Питагор”, откъдето великият математик проповядвал теориите си.
Реджо Калабрия наред с Неапол си остава люлка на елинизма в западните предели до епохата, когато се превръща във форпост на византийска Калабрия. Днес неговият археологически музей дава подслон на двете уникални статуи, известни като “Войните от Риаче”, и на бронзовата глава на “Философа от Портичело”. Уникалните бронзовите статуи на “войните” са два от малобройните образци на гръцко изкуство от класическата епоха, изтръгнати от дълбините на морето, което в продължение на векове е било по-скоро мост, а не разделящо Гърция и Калабрия  пространство. То непрекъснато било прекосявано и в двете посоки от търговци, майстори на изкуството и техните произведения. Известните от приключенията на Одисей морски чудовища Сцила и Харибда, ужас за древните мореплаватели, всъщност са алегорични митологични образи на опасните морски течения в Месинския пролив, разделящ Калабрия от Сицилия. Там обитава и Фата Моргана (не феята от мита за крал Артур), а физическото явление на отражателен образ – мираж - над Месинския залив, в което се коренят толкова легенди.
За произхода, историята, традициите и съвременното присъствие на гръцкоговорящото население в Южна Италия разговаряме с етнолога и социален антрополог Христина Петропулу.
- Дълги години се занимавате с теренно проучване на гръкоговорящите райони в Калабрия, особено село Галициано, което е и тема на дисертационния ви труд, защитен в Солунския университет. В средата на осемдесетте години, когато сте живяла там, селата по долината на река Амендолеа все още са били обитавани от гръкоговорящо население. Съществуват различни теории за неговия произход и установяване там: двете основни са, че това били гръцки колонизатори от 8-ми в. пр.н.е., когато многобройно население се преселва в Южна Италия и Сицилия, и другата, според която става въпрос предимно за заселници от византийската епоха 9ти-11ти век. На кого принадлежи „бащинството”на тези теории и коя от двете вие смятате, че е по-близо до историческата истина?