Галерия

1

Батистас се изненадал.

– А след една можеш ли?

– Мога.

Старият се ядосал.

– Веднага можеш ли?

– Мога, господарю.

– Добре, остани накрая да се разплатим.

Когато всички си отишли, Батистас му рекъл:

– Платено е. Вземи си разписката.

– Но аз нищо не съм платил, господарю.

– Платил си ти казвам! Хващай пътя! Махай се!

*

Хубаво, ама очаквахме и нещо повече от баба. Да ни разкаже например за някоя заключена, омагьосана стая, в която никой никога не е влизал.

Смееше се.

Кажи де, бабо. Кажи, какво се смееш! Бива ли коскоджамити чифлик да няма омагьосана стая, от която да се чуват в полунощ шумове и гласове, и странен смях, и плач?

Дванайсетият час на нощта винаги въздейства по особен начин на децата, а въздействието му беше дори по-силно в онези години, защото бе по-далечен, по-тъмен и по-недостъпен и все още не беше разобличен и принизен като днес, когато го подминават незабелязано в песни и танци и си казват „рано е“ и „закъде си се разбързал, едва дванайсет е още“.