Ръката му беше готова да се протегне в помощ на бедстващите, но строгите му сънародници го упрекваха, че не я протяга достатъчно тайно: сякаш липсата на една друга добродетел би могла да унищожи първата; и освен това чия е вината, че всяко действие на лорд Байрон се разглеждаше под лупа? Като един нов Тиртей с песента си мощно насърчаваше гърците за битка и победа. Умря сред тях, които обичаше, и от една нация, която си даваше сметка само за неговите качества и за своята признателност, беше безкрайно, искрено и продължително оплакван. Родината му, оказвайки висока почест на своя поет, оспори на Гърция притежанието на тленните му останки. Получи ги; за другата остана това, което повече й принадлежеше… „Сърцето! Гърция!...” , каза той и повече не каза.

 

Превод от италиански: Дария Карапеткова