- Делото на Кирил и Методий – създаването на азбуката – има не само религиозно, политическо и дипломатическо значение, а преди всичко духовни и цивилизационни измерения, тъй като поставя темелите за развитие на всички славянски народи, които благодарение на силата на писаното слово достойно се нареждат сред най-старите народи в Европа. Бяха ли разгледани тези аспекти  на научния конгрес по повод 1150 години от Моравската мисия на Кирил и Методий? Как бихте обобщили изводите от него?
Всичко ново, което се случва - изложба, каталог, монография, конгрес, би трябвало да бъде винаги добре дошло стига да дава, доколкото е възможно, отговори на въпросите от миналото и да поражда нови въпросителни за следващите поколения изследователи. С това да потвърждаваш вече известни неща, не открояваш нищо, освен собствената си суета. Хората непрекъснато се крият или зад гръмки думи, или зад страхливо мълчание. Трудно нещо е откровеността! Напористост притежават всички, но смелост малцина. Това са недостатъци, а не преимущества за един учен, който се опитва да надзърне през пролуките, оставени от Всепобеждаващото време, след като най-напред открие, а след това пренесе една действителност, която в повечето случаи е трудно да бъде разтълкувана. Всички науки, които се занимават с миналото, трябва да забравят точките и да използват всички останали препинателни знаци, като въпросителни, удивителни, запетаи. Няма по-опасна интелектуална арогантност от тази да се слага точка на някоя глава от историята. Имам предвид да приемаш, че „щом си го написал ти, значи е така. И точка. Не е необходимо никакво подхвърляне на съмнение и по-нататъшно изследване”.
За щастие, обаче, може всички да живеем под същото небе, но не всички имаме един и същи хоризонт. Тук бих искал да спомена и твоето присъствие, скъпа приятелко Здравка Михайлова. Чрез лекцията „Кирилската писменост като начин за духовно общуване: преводите на гръцка книжнина (литература) на български език” ти ни предложи поглед към миналото, посвещавайки ни в тайните на преводите от гръцки език с кирилски букви, от 9-ти век, (когато учениците на Кирил и Методий продължават делото на своите първоучители), чак до наши дни, когато съвременните гръцки автори се радват на предпочитание и уважение от страна на българската читателска публика.
     По мое мнение конгресът нямаше никакви приноси. В някакъв момент някой трябва да издърпа индигото. Написани са десетки книги и научни статии за Кирил и Методий, които по същество възпроизвеждат едни и същи знания с различни думи с оглед на издателските цели. Дори образите, с които разполагаме и които използваме, са неизменно едни и същи.
     Голямата фигура през онази епоха несъмнено е патриарх Фотий, една от най-великите личности в европейската цивилизация. Фотий е смятан за вдъхновител на проекта за византинизиране и християнизиране на славянския народ, както и за наставник на Кирил и Методий. Противоречието е в това, че не разполагаме с някакво споменаване в толкова многобройните негови писания, съставляващи прочутото му енциклопедично съчинение „Библиотека” (Μυριόβιβλος). Както няма никакви споменавания и в двата най-значими илюстрирани ръкописа от онова време – Хрониката на Йоан Скилица и Манасиевата Хроника.
     Онова, което знаем, идва само от две жития, които са се съхранили, и те написани на старославянски. Нека се замислим върху това колко произведения на изкуството са били унищожени от десетките войни и колко други биват откривани всекидневно и до ден днешен. Писмени и визуални споменавания съществуват само в славянския свят, и то от времето, когато солунските братя вече са били канонизирани (вж. Хроника Radzivil, 15-ти век).   
     Тъй като идеите от миналото, макар и избледнели, все още са твърде силни, и тъй като онези, които би трябвало да ги заменят, все още се намират на етап на формиране, биха могли да бъдат оприличени на водната маса на една река, която тече бавно в руслото си; временните идеи с малките вълнички, които винаги се променят, набръчкват повърхността й, и, макар и реално да не са значими, са по-видими от течението на самата река. И нека не забравяме, че чудатото от вчерашния ден е логическо обяснение на утрешния.
    - Кирилската писменост безспорно представлява начин за духовно общуване с многоизмерно значение. Азбуката, създадена от солунските братя, две личности-визионери, пар екселанс носители на духа на разширяване на духовните хоризонти, се нарежда сред най-ценните и издържали на времето културни приноси на България в европейското наследство, а редица от шедьоврите на европейската литература са написани на кирилица. В какво откривате вие най-съществения принос на делото на Кирил и Методий?
- В едно от многото си съчинения император Лъв Математик и Философ, учител на Константин-Кирил в Магнаурската школа, а по-късно архиепископ на Солун, споменава че: „буквите на азбуката, смятани за свещени и абсолютни ценности, не са нищо повече от знаци, които могат да бъдат използвани като символи за разбирането на обективни математически закони и съотношения на геометрична хармония”.
    Въоръжен с това знание Константин-Кирил откроява говоримия език на групите от славянско население в един писмен език чрез специфичен графичен код.