Византизацията на славяните започва от Солун

22 Май 2015 / 06:05:10 GRReporter

2661 прочитания

Здравка Михайлова
Специално за GRReporter
По традиция в навечерието на Празника на славянската писменост и култура 24 май, GRReporter ви запознава с мненията на различни учени за огромното културно наследство на солунските братя Кирил и Методий. Миналата година поместихме интервю с доцент доктор Вася Велинова, директор на Центъра за славяно-византийски проучвания “Иван Дуйчев”. Днес ви предлагаме мнението на Панайотис Камбанис, археолог в Музея за византийска култура в Солун, с когото разговаря Здравка Михайлова.
Панайотис Камбанис е завършил археология във Философския Факултет на Белградския университет. От двайсет и пет години работи като археолог в Музея за византийска култура в Солун. Защитил е дисертация на тема „Амулетите в късната античност, съхраняването и трансформирането им от християнското общество” в Тесалийския университет във Волос. Владее сръбски, хърватски, английски, има познания по руски и български.
   - В началото на 2014-та, в рамките на честванията от навършване на двайсет години откак Византийският музей за пръв път отваря врати за солунската публика, с изложбата „Светлината идва от Солун” бе отдадена почит на града като родно място на Кирил и Методий. На 30 март тази година се състоя представянето на каталога, който съпровождаше изложбата, издаден под вашата научна редакция. Кои са основните акценти в експозицията, отразени в него?
   - Експозицията, която бе преди всичко фотографска, представя събитията, случили се през средновизантийския период (8-ми – 12-ти век), приноса на Солун - родното място, където са се оформили личностите на Кирил и Методий, духовния и културен фундамент на Константинопол - „пъпът на света” по онова време, дипломатическата, мисионерската и цивилизационна дейност на двамата равноапостоли сред славяните в днешна Централна Европа, както и техния принос за създаването на глаголическата азбука, с помощта на която са успели да предадат на славяните цялата поетична вселена на византийските литургични текстове, на откъсите от Евангелията и Деянията на Апостолите, на каноническите и юридически текстове, както и на беседите на великите Отци на Църквата. Особено място, както можеше да се очаква, бе отредено на създаването на кирилската азбука от техните ученици и на последвалото постепенно „византинизиране” и „християнизиране” на славяните.
   Експозицията бе обогатена с внимателно подбран археологически материал. Чрез останките от нея древността ни поведе на пътешествие в едно многоизмерно пространство, като ни предостави възможността да имаме визията и да преживеем частица от всекидневието на хората от миналото. Археологическите находки, които представляваха внушителната и многообразна съвкупност на експонати от средновизантийски Солун и на неговия по-широк район, имаха за цел да откроят, доколкото е възможно, атмосферата на епохата чрез импозантността, която те изразяват, както и да превърнат Времето в отключващо размисъл понятие за преразглеждане на житейските ценности.
   В наши дни, когато почти всички живеем в лабиринтоподобна действителност, все по-належаща става потребността да свържем културата, която сме наследили, с нашия собствен живот, да прехвърлим мостове между „…миналото, сегашното и бъдното…”, както пише английският поет нобелист Уилям Бътлър Йейтс през 1927 година, в произведението си „Плавайки към Византия”.
Девети век, времето в което са живели и развивали дейността си Кирил и Методий, представлява вододел, както за Изтока, така и за Запада.
Бедата за историята е, че докато миналото наистина се е случило, онова, което се е съхранило от него не е нищо повече, освен записките, които някой си е водил за него. Обикновено това са победителите, тъй като войните играят решаваща роля през цялата човешка история, а мемоарите и хрониките се пишат от онези, които не са загинали в тях.
Четири са важните събития, които би трябвало да ни занимаят на изложбата, в каталога и на конгреса. Първото е кризата на иконоборческия период, която променя отношенията между Държава и Църква.
Другите три събития са трите схизми между Запада и Изтока. Религиозната, която е и най-известната, географската, когато славяните завладяват централноевропейските територии и по същество разделят империята на две, и особено политическата, когато Карл Велики е коронясан като император на Западната Римска империя. Дотогавашният едноглав орел, символ на Римската империя, става двуглав и вече представлява нейната Източна част, която постепенно започва да се оформя като Византия.
Всеки път, когато изгасват светлините на една изложба, единственото, което остава е каталогът. Той ще съхрани посланието й и след нейния край. Както всяка една изложба, така и „Светлината идва от Солун” имаше четириизмерна цел. „Продуктът”, който произвежда една институция като Музея за византийска култура, трябва да бъде преди всичко културен, но същевременно и с образователна и туристическа стойност, а в известен смисъл да има и „дипломатически” измерения. Всички, които допринесохме за случването й, вярваме, че наред с паралелните към нея прояви изложбата постигна целите си.