Най-доброто от GRReporter
flag_bg flag_gr flag_gb

Ана-Мария Петрова между цветята и бодлите на Виа Егнатия

22 Август 2011 / 10:08:28  GRReporter
8480 прочитания

    През всичките тези години липсвал ли ти е балетът? Искала ли си някога да се върнеш към танците?
    Да, от шест години нищоо не правя, дори не преподавам. Аз отдавна съм спряла да танцувам като изпълнител, защото после ме пое реката на киното и на продуцентската работа и телевизията. И от 1989 като кореспондент на БНТ от Рим за една програма, аз вече се впуснах и в журналистическата работа, квалифицирах се и продължих да работя и в Италия в телевизия като новинар. Така че мисълта ми е, че отдавна бях спряла балета. Но в същото време понеже завърших балетна педагогика и хорография, се занимавах с преподавателска дейност и в България, и в Парма в Италия, в Рим. Но правех и постановки. Направих някои балетни постановки в БНТ.
    Междувременно завърших курсове за джаз техники с двама американски преподавтели. Имах удоволствието да отида и един месец на специализация и „Бале Бежар” в Лозана, докато беше жив разбира се самият Морис Бежар. След това преподавах и джаз техники. През 2000-2001 направих стейджове в консерваторията в София, в балетния факултет по джаз техники , така че сравнително доскоро се занимавах, но в момента вече започва да ми лиспва. Неотдавна в София се видях с ръководителката на хорографското училище, което сега е Национално училище по танц и включва и фолклорните танци, които ние също бяхме учили. И точно това й казах „Вече имам силна носталгия, трябва да започвам пак.” Тя каза „помисли хубаво, защото после няма връщане назад”. Може би пак ще започна, защото то ти остава, то ти е целият живот, аз съм започнала от осемгодишна възраст и особено, когато професионално се обучаваш, то ти става същност. И просто ми липсва, аз сама се занимавам, но си е друго когато имаш стимула да се подготвиш, за да предадеш на другите и трябва да кажа, че ми се удаваше и този вариант на професията и ми беше приятно, но трябва да намеря време. Предполагам, че има моменти в живота, когато има един приоритет, после идва другия.

    Всички помним поредицата твои интервюта с най-големите имена от световната култура. С какво те привлече журналистическата професия?
    Специално телевизионната журналистика, тъй като аз се потопих доста млада в нея и ми хареса именно този директен контакт с хората, които бяха център на вниманието. Тогава правех много интервюта за съботното сутрешно предаване на БНТ „Добро утро”. Имаше една рубрика „Крупен план”, в която представяхме известни хора, личности, които са от всякаква народност и бяха в италианската столица. След това си сътрудничих и с вестникарски издания в Италия и в България, но за мен си остана повече влечението към визуалните изказни средства. В телевизията и в киното трябва да контролираш страшно много неща. Трябва да контролираш на какво разстояние си от човека, как държиш микрофона, къде му го поднасяш , къде е камерата в момента, за да не го загърбиш или да не си не знам как изкривен. Въобще страшно много неща трябва да контролираш и съчетанието и реакциите трябва да са ти много бързи между тези, които те режисират и ти какво трябва да предадеш на човека, от който те интересува да получиш отговор и трябва да съобразиш и дължината на въпросите. Не може ти да говориш повече от него.
    Работата в телевизията е по-комплексна, по-трудна и затова и по-интересна. При мен дойде естествено, защото беше свързана с развитието ми преди това, а и след това. В последно време обичам да правя и документални филми като продуцент и като режисьор, защото пак е свързано с визуалното изразяването на реалността.

    А с Никола Гюзелев как се влюбихте?
    Беше е много отдавна. Даже преди да снимам „Пътят към София”. Когато се запознахме, той гостуваше във Фауст на Гуно в ролята на Мефистофел в Софийска опера, а аз участвах там още докато бяхме в балетното училище. Участвах във „Валпургиева нощ”, което е цяло едно танцово платно в рамките на самата опера. Там играех образа на Клеопатра. Тогава всъщност се видяхме за пръв път и се виждахме за известно време покрай спектакъла. След това минаха години, аз израствах, той даже казва „аз я изчаках да порасне” и в един момент вече бях завършила Балетна педагогика и хореография, работех в операта и се премествах в Музикалния театър. Тогава някой му беше дал моя номер и се вдияхме и започнахме да се виждаме.

    Какво значи да бъдеш съпруга на толкова голям певец като Никола Гюзелев? Какво значи да си част от живота на световния оперен елит?
    Първо е едно удоволствие, второ е една отговорност, защото  той е световна звезда, аз също имам своята кариера и тежест, но при него нивото е от световен мащаб. Много държах на това, даже повече от него в някои случаи , помагала съм му като менаджер в много ситуации. Mежду нас нямаше конкуренция, даже аз се ядосвах повече от него и се гордеех. Не се ядосвах с него, а заради негови проблеми и ситуации. Това наистина е много важно. Помогна и това, че също имам музикално образование. В тези среди съм още от малка, учила съм солфеж и пиано от 13 години, живеех в операта, не само защото репетирахме там, но имах това възпитание, това образование, което те влече към музиката и си беше някакси може би обяснимо. Общ език и за духовни ценности, и за човешки ценности, приличаме си .

Категории: Ана-Мария Петрова Бодли и цветя на Виа Егнатиа Пътят към София поезия кино
ПОДКРЕПЕТЕ НИ!
Съдържанието на GRReporter достига до вас безплатно 7 дни в седмицата. То се създава от високопрофесионален екип от журналисти, преводачи, фотографи, оператори, софтуерни специалисти, дизайнери. Ако харесвате и следите работата ни, помислете дали да не ни подкрепите финансово със сума, каквато вие изберете.
Subscription
Можете да ни подпомогнете и еднократно:
blog comments powered by Disqus