Галерия

2

1

Светилището на богинята на плодородието Деметра в Елевзина е основано около 200 г. пр.Хр. в ниска хълмиста местност в полето Триасион на около трийсетина километра от Атина. Като се тръгне от Атина по пътя към Коринтския канал вдясно остава планината Егалеон, на която Ксеркс бил поставил трона си, за да наблюдава разгрома, който очаквал, че ще сполети гърците в теснината на залива, отделящ остров Саламин от сушата, а станал свидетел на поражението на собствената си персийска флота. По пътя вляво следва византийският манастир от дванайсети век “Дафни”.  А веднага след него навлизате в индустриалната зона на корабостроителницата Елевзина и петролните рафинерии Аспропиргос, отбивате се по табелката “Елевзина” и пътят ви извежда право срещу входа на археологическия обект. Плажовете на Елевзина, любими за неделни излети на атиняни през петдесетте години, днес се славят като едни от най-замърсените от индустриални отпадъци.
Най-ранният писмен източник за времената, когато екологически чистата и плодородна Елевзина била средоточие на мита за Деметра и дъщеря й Персефона, е Омировият “Химн към Деметра”, датиращ от 600 г.пр.Хр. Автор на Омировите химни е не самият Омир, а гилдия от певци, ползващи поетичния образец на Омировия епос в дактилически хекзаметър. Цялото действие на химна се развива в Елевзина.
Деметра и Персефона-Кора са важни образи от древногръцкия пантеон. Според антрополога Карл Керени до голяма степен става въпрос за тъждественост между майка и дъщеря. В книгата “Науката на митологията”, написана в съавторство със световноизвестния психолог Карл Юнг, в есето си “Чудото на Елевзина” Керени излага възгледа, че дори родената от главата на Зевс Атина не била толкова обична дъщеря за баща си, колкото Персефона за майка си. “Силата на тяхната привързаност напомня повече за божествени любовници като Афродита и Адонис, Кибела и Атис, Ищар и Тамуз, Изида и Озирис. Всички тези богини първо изгубват, а след това отново намират единствения си възлюблен.”
Като оплаква дъщеря си, Деметра ридае за някакво естество, което й е толкова близко, че оставя впечатлението за по-млад нейн двойник в лицето на Персефона. На една определена възраст Персефона била Кора (на гръцки κόρη означава „дъщеря”). Тази дума едновременно я обозначава като дъщеря на Деметра, но и като достигнала възрастта, за да участва в ритуала на инициация за преминаване от един етап на живота в друг.
След като прекрачите парадния вход - Пропилеите – се озовавате пред нисък хълм, «подкопан» от пещерата на Хадес в подножието му. Според орфическия химн тук се намирал входът към подземното царство. Митът разказва, че Персефона си играела на ливадата пред пещерата, където по-късно бил изграден храма на Плутон (Хадес) - Плутонион - с другарките си, Океанидите. Момичетата беряли циклами, теменужки, кринове и минзухари. Изведнъж от земята изникнал омайно ухаещ изключително красив нарцис - «като стръв за примамка». Екстатично запленената от красотата му Персефона понечила да го откъсне, но в същия миг земните недра се разтворили и от тях стремително излетяла колесницата на бога на подземното царство Хадес, който я грабнал и отнесъл в плесненните предели на мрачните си владения.
Единствено хтоничната богиня Хеката и Хелиос чули вика на похитената Персефона. Преобразената на старица Деметра започнала да броди по земята в дълбок траур от загубата на дъщеря си и да разпитва за нея, докато накрая спряла в Елевзина да си почине край един кладенец, на който дъщерите на митичния цар на града Келей идвали да черпят вода. Кладенецът «Калихорон» се намира вляво от Пропилеите. Дъщерите на Келей завели Деметра в двореца при майка им Метанейра, която й предложила да се занимае с отглеждането и възпитанието на най-малкото й дете - Дамофонт. За да го направи безсмъртен, всяка нощ тя го държала над пламъка на огъня и когато Метанейра видяла, че детето растяло много бързо, се усъмнила, издебнала Деметра през нощта и като видяла «закаляването с огън» разбудила целия дворец с писъците си.
Тогава Деметра й казала, че поради нейното безразсъдство детето й е обречено да познае неволите и смъртта, присъщи на човешкия род, но за да им се отблагодаряла за гостоприемството, щяла да им подскаже с какви ритуали биха могли да я омилостивят като положи началото на нов култ. Обещала да им покаже «свещените оргии», т.е. свещенодействията - думата „оргия” едва по-късно придобива негативни конотации, принизена от писанията на християнските апологети, хулещи древната езическа религия. Етимологическият й произпод е от «έργον», означаваща действие, дело. Земята посърнала от безплодието, последвало гнева и мъката на богинята, възцарил се глад, нямало и следа от жертвен дим, който да гъделичка ноздрите на безсмъртните на Олимп, така че и в техните небесни селения настъпил смут.
Зевс изпратил вестносците Ирида и Хермес да увещават Хадес да се съгласи Персефона да прекарва с него по четири месеца в годината, а останалото време да бъде с майка си, за да възвърне плодородието на земята. Той се съгласил, но когато невестата му отишла при Деметра тя я попитала дали Хадес й е дал да вкуси нещо преди да напусне подземното царство. Персефона отвърнала, че той тайно я накарал да изяде нарово зърно. Според някои изследователи наровото зърно символично обозначава сексуалното пробуждане на Кора, момичето навлизащо в юношеска възраст, което прави невъзможно то да напусне съпруга си, да се завърне при майка си и да заживее отново с нея. И до днес в Гърция нарът е смятан за символичен плод на царството на мъртвите, житото поднасяно на помен е украсено с изронени нарови зърна. Мистериите били свързани с вярването за плодородието на земята, че от попадащото в нея семе винаги се възражда нов живот, със страха и агонията пред лицето на смъртта, отменян от мистично-религиозни, почти заклинателни слова, произнасяни по време на нощния ритуал в Елевзина.