От 2000 пр.Хр. датират и микенският дворец, идентифициран като първия храм на Деметра и Телестерейонът от класическата епоха. През геометричния период в средата на 8 в. пр.Хр. Елевзина била окончателно присъединена към Атина, а мистериите се утвърждават като атински празник. В епохата на Солон след като от независимо царство Елевзина преминава във владение на Атина, където липсват обработваеми земи, като по-плодородна тя се превръща в нейна житница. По време на управлението на Пизистрат и синовете му (550-510 пр. Хр.) са изградени мощни укрепителни стени, опасващи града, извършена е реформа на религиозните ритуали, които започват да се организират с отговорността на атинската държава.
По-късно - през римската епоха, светилището преживява нов разцвет по време на императорите с изявени не само военни, но и духовно-меценатски интереси, като поклонника на елинската древност Адриан, Комод и Марк Аврелий. Римската империя била необятна – провинциите й се простирали от Британските острови до Ефрат, и имперската власт търсела обединяващ елемент, който в много случаи бил гръцкият език - едното от двете необходими за участие в ритуала условия - наред с това човек да не е опетнил ръцете си с кръв. Император Валентиниан направил опит да забрани практикуваните нощем култови ритуали, какъвто бил този на Деметра, нещо, което както било отбелязано още в древността, би направило живота на гърците непоносим, показвайки колко насъщен бил за тях. Мистериите били отменени през 395 г. сл.Хр. от император Теодосий, който забранил всички древни езически култове.
След завладяването й от Атина Елевзина си запазва правото на местно жреческо съсловие – йерофантът (явяващият светото тайнство), кирикът (огласяващият) и дадухът (факлоносецът) произхождали от древните знатни родове на Евмолпидите и Кириките, които по наследство упражнявали тези призвания. За тях преданието гласяло, че били свързани с особена връзка с двете богини. Мистериите не влизали в разрез с официалните религиозни практики, а ги допълвали с ново измерение, подходящо за удовлетворяване на потребностите, на които самите те не отговаряли. Малките мистерии в Агра в Атина се състоявали в храма на Деметра на брега на река Илисос през пролетта по време на Антистериите и представлявали предварителен етап от подготовката на «мистис»-посвещавания за участието му в Големите мистерии през есента в Елевзина, където той се издигал в степента «епоптис», тоест този, който вече е видял. Една десета от реколтата била предавана в чест на богинята в Елевзина, където имало отромни като силози житници.
Големите мистерии траели девет дни и започвали на 16-то число от месец Воидромúон (септември). Първо свещените предмети били пренасяни от Елевзина в Атина. Първият ден при Шарения портик (Ποικίλη Στοά) официално било оповестявано тяхното начало, на втория ден участващите отивали до морския бряг във Фалирон за извършване на ритуалното очистително умиване, на третия ден принасяли жертви на боговете, четвъртият би отпуснат допълнително, тъй като според преданието, когато самият бог-лечител Асклепий пожелал да бъде посветен в мистериите, се оказало, че е закъснял. На петия ден шествието начело със статуята на Иакхос и хранилището със свещените предмети потегляли по свещения път от Керамикос в Атина към Елевзина, следвано от елевзинските жреци, атинските първенци, чуждите посланичества и тълпата зрители, всичко се развивало явно пред очите на всички.
Иакхос бил отъждествяван с Бакхус, но преобладава мнението, че бил олицетворение на ритуалния призивен възглас “úе-кúе”, който имал силата на молитва за дъжд и плодородие. При произнасянето на “úе” - повелителната форма “вали” множеството поглеждало нагоре, призовавайки небесната роса, а при изричането на “кúе”- “оплождай” обръщало поглед към земята, която трябвало да приеме благотворната влага. При моста на река Кифисос шествието спирало и започвали така наречените “гефиризмú” (γεφυρισμοί от γέφυρα”-мост), при които една хетера изричала всевъзможни ругателни слова срещу събраното множество, което трябвало да изтърпи всички унижения, за да можело след това смирено да стигне до Елевзина. На гръцки Елевзина звуково напомня думата «έλευσις», което означава пристигане. На шестия ден започвал ритуалът на мистериите.
Както с изчитането на Дванайсетте евангелия на Велики четвъртък православната църква прави възстановка на страстите Христови, така се предполага, че в Елевзина било разигравано отвличането на Персефона от Хадес и мъката на страдащата по нея Деметра. Следвала ”паннихида” (παννυχίδα), тоест всенощен пир. Тайнствеността била налагана едва когато жреците влезели в Телестерейона - “светая светих” на храма, не било позволено никакво разгласяване на случващото се там. Възбраната била много строга, престъпващите я били наказвани със смърт  и затова тайната се запазила с векове.
Въпреки това, френският антрополог и познавач на древногръцките култове и митове Жан-Пиер Вернан е на мнение, че днес някои факти могат да бъдат смятани за даденост. Според него в Елевзина не съществувало никакво учение, нищо подобно на езотерична догма. Свидетелство на Аристотел по този въпрос е изрично: нямало нужда посвещаваните да бъдат обучавани в нещо, а да изпитат вълнение и да се озоват в определено душевно предразположение. Не било толкова толкова важно какво виждали, а какво чувствали. Подобно на Буда, който един ден вместо да отправи свещено слово към учениците си, се изправил мълчаливо пред тях, държейки цвете и това била “Проповедта на цветето”, показването на “пожънат в мълчание житен клас” пред посвещаваните било равнозначно на проповед без думи.