Находките от разкопките, ръководени от известния гръцки археолог Милонас, са изложени в археологическия музей, построен през 1889 г. На терасата пред него има множество отломки от статуи и скулпторни композиции, доминира саркофагът с изображение на митичния лов на Калидонския глиган, в който участвали древни герои като Мелеагър, Аталанта и др. Сред забележителните експонати в музейната зала е ранноатическата амфора (650 пр. Хр.), на чието гърло е изобразено ослепяването на циклопа Полифем от Одисей и другарите му, а върху тумбестата й част обезглавяването на Горгона Медуза от Персей. Най-известният експонат е мраморният релеф, изобразяващ Деметра, Персефона и Триптолем, митичен владетел на Елевзина, на когото богините най-напред разкрили тайната на сеитбата на зърното и обработване на земята и го изпратили да я предаде на хората.
Според някои теории, името му означава «три пъти ори». Релефът е намерен през 1859 г. в основите на църквичката «Свети Захарий» в Елевзина, в чиито темели са вкопани и други антични отломки - капител от колона, мраморни късове и надписи. Входът на малките Пропилеи бил обозначен от две статуи на Кариатиди в свръхестествен размер, носещи върху главите си кошници, като онези, в които били поставяни тайнствените свещени предмети на култово обожание. Едната от тях се намира в музея в Елевзина, а другата в Кеймбридж. 

Според някои свещените предмети бил просто пожънат в абсолютно мълчание житен клас, според други - сексуални символи. В музейните витрини ще видите също предмети от ежедневието и бита - детски играчки, биберони, домашна посуда, както и свързани със сферата на сакралното каменни и керамични “керноси” - корони подобни на свещници, в чиито вдлъбнати гнезда били поставяни семена и зърна от различни полезни растения. И днес византийската църквица, издигаща се на хълма над пещерата на Хадес се нарича Богородица Месоспоритиса (Сеитбена), а църковният й празник е не на 15 август в разгара на лятото, а на Въведение Богородично в храма (21 ноември), когато цикълът на земеделските дейности е приключен и хората имат време за отмора. В нея големият гръцки поет Ангелос Сикелианос, радетел на идеята за възраждане на Делфийското светилище като духовен център в съвременния свят, споделял мистичните вярвания от гръцката древност, се венчал с втората си жена Анна. 

Докато стоим на терасата пред музея и съзерцаваме искрящата морска ивица, деляща намиращия се точно отсреща остров Саламин и двата тесни протока, отделящи го от сушата, използвани стратегически от гърците при известната морска битка срещу персите през 479 пр. Хр., екскурзоводката Яна Дуранбеи ни разказва още една от многобройните легенди, витаещи над Елевзина. По време на Саламинската битка в полето Триасион откъм Атина се издигнала вихрушка, а във въздуха се носел викът “Иакхос”.Изплашени, персите попитали ренегата спартанец Димарат, воювал на тяхна страна, какво означавало това и той отвърнал, че това били всички някогашни “мистес” и трябвало да се изчака докато се види дали вихрушката ще се спусне към персийската флота или ще отиде към гръцката, тъй като това щяло да определи изхода на сражението. Персите го посъветвали да не казва за това знамение на Ксеркс, който бил много суеверен. В крайна сметка с помощта на всички предишни поколения, посветени в древния култ към техните богини, атиняните победили, а Ксеркс станал свидетел на собствения си разгром.