По същество това било посвещаване, разкриващо пътя към познание, което не било необходимо да бъде облечено в слово. В следващия миг силният вик на йерофанта, оповестяващ божественото раждане, разкъсвал мистичното мълчание на безмълвното откровение. Плутарх също споменава за душевното състояние на посвещаваните, които преминават от агония към екстаз. Този вътрешен смут на емоционална основа, подобен на смъртния уплах на царица Метанейра, когато видяла Деметра да върти над огъня невръстния й син, бил предизвикван от ритуала, състоящ се от т.нар. “дрόмена”, действо, драматична възстановка и мимеза, “легόмена”-изричаните слова, съпровождащи свещенодействието, и “дикнúмена”-зрелището, при коеато заклинателните символи били изваждани на показ пред множеството в пълно мълчание.
Съществува хипотеза, че те били свързани със страданията на Деметра, със слизането на Персефона в подземния свят, със съдбата на мъртвите в царството на Хадес. Сигурното е, че в края на ритуала на посвещаването - след окончателното просветление - вярващият изпитвал усещането, че вътрешно се е преобразил, че оттогава нататък бил свързан с неразривна лична връзка с двете богини, че бил в по-дълбока хармония и близост с тях, че се е издигнал до техен избраник, уверен, че както в този, така и в отвъдния живот ще се радва на блаженство, различно от обичайната орисия на смъртните. В Омировия “Химн към Деметра” се казва: «Честит, дори след смъртта си, е онзи видял мистериите. Непосветеният, непричастният тях няма да има същата участ след смъртта в мрачните предели на подземното царство”. “Щастлив е онзи, който когато слиза под земята, е познал тези неща”, казва Пиндар.
Смъртта е гибелна, но тя можела да стане блага за посветените в мистериите. Без да излагат нов възглед за душата, все пак мистериите предлагали перспективата за по-щастлив живот в отвъдното. След завръщането на посветения у дома към семейните му и професионални задължения той по нищо не се отличавал от останалите хора. Благодарение на преживения от него религиозен опит след смъртта си той щял да се ползва от привилегията да се числи към кръга на избраните: в царството на мрака за него щели да продължат да съществуват светлина, радост, песни и танци. Свидетелствата съвпадат относно изживяването на просветление, явяването на «величествен блясък» в Телестерейона, предхождан от игра на светлини и сенки с помощта на система от запалени факли.
Забраната да бъде разгласявана тайната била много силна. Също както при народното вярване за “мълчаната вода” се смятало, че ако проговориш и издадеш тайната, магията на вечното щастие, което ритуалът обещавал, нямало “да хване”. Всички посветени стриктно спазвали безсловесния обет гарантиращ им блаженство в отвъдното. Дори пътешественикът от 2 в.пр.Хр. Павзаний, който така словоохотливо и в големи подробности описва народните вярвания и обичаи на посещаваните от него места, запазва мълчание по този въпрос, като отбягва дори да опише постройките на ритуалния комплекс.
Самият той, както и древния трагик Есхил - родом от Елевзина - бил посветен в мистериите, а по-късно римският император Адриан и много други исторически личности също станали причастни към тайнството. Посветените в мистериите били хиляди; те нямали характера на тайна секта с ограничен достъп, а тъкмо обратното, за разлика от повечето култове, в които можели да бъдат посветени само граждани на Атина, Елевзинските мистерии били демократично отворени за почти всички: в тях можели да участват свободни граждани и роби, мъже и жени, деца и възрастни, атиняни и чужденци-пришълци. Всяка година били посвещавани около 3000 души.
Съществуват неоспорими доказателства, че жените не били изключени от това право - изложеното в музея оброчно керамично изображение, благодарствен дар от хетерата Нинион от 4 в.пр.Хр., свидетелства за участието й в ритуала. Единствената забрана, която важала, била за осквернилите ръцете си с убийство. В тайнството участвало и едно-единствено дете. То трябвало да бъде от атинско семейство, в което и двамата родители били живи и било избирано чрез жребий и оракулско гадание. Призванието му било да участва в “действо”, свързано с раждането на божествен младенец, чийто пол не бил ограничаван до мъжки или женски.
В Елевзинските мистерии свещено животно наред с принасяното в жертва на Деметра прасенце, били и рибите. Съществувала възбрана те бъдат ядени от посвещаваните, тъй като били свързвани с образа на богинята, раждаща се от морските вълни, гледка ритуално повтаряна всяка година. Твърди се, че раждането на Афродита от морската пяна било представяно от божествено красивата хетера Фрина, която се появявала гола от морето пред смаяното множество и че за пръв път скулпторът Праксител я избрал за свой модел, виждайки я именно в тази роля.   
По лекия наклон на хълма към музея се намира издадения над плочника камък, т.нар. “Агеластос петра” – “камъка на траура”, където скърбящата Деметра приседнала, за да си отдъхне. Малко преди него върху мраморния плочник ясно личат специално издълбаните дълбоки жлебове, по които се плъзгали разтварящите се пред събраното за ритуала множество двери на Телестерейона. Често срещан върху пръснатите наоколо мраморни отломки орнамент е макът, подобен на розета. Освен че съдържа опиумно вещество, той бил смятан от древните гърци за символ на богатия урожай.