Галерия

1

Бих определила музиката си като много интересна. Иноватор съм в много отношения. Песните ми не са обикновени песни и се различават от останалите най-малкото по формата. По същия начин пиесите ми са по-близо до класическата музика и също са с различна форма. Т.е. това, което излиза от ръцете и главата ми не е подчинено на съществуващите форми. Ползвам ги, но винаги се стремя да бягам от ограниченията. По принцип музиката е математика. Но мен дори идеята за някаква обозначена структура вече ме изважда от равновесие. Затова в началото без да искам, а сега вече съвсем съзнателно нарушавам тази схема. Не обичам квадратните и триъгълните форми и съм почитателка на кръга и на сферата. В музиката ме очаква голямо бъдеще, но в момента това не е най-силният ми период. Научих се да изчаквам периодите си.

По принцип всичко при мен става с натрупване на много знания, от начина на живот, влияние от социалната среда и семейството. Аз съм родена в семейство и социална среда, които още през миналия век, дори по времето на друг обществен строй живееха по много бохемски начин. Само сред много изявени духовно личности в България. След това светът започна да се отваря за тях. Така че от невръстна възраст получих цялата тази кошница от дарове, с която съм надарена. Това е нещо, което осъзнах напоследък. Прекарах доста години с това да разпилявам нещата, които ми бяха дадени.

След това е образованието, което ми дадоха. По-късно животът ме изпрати в едно друго училище – в Рим, където освен че се чувствам най-добре пет години не ми стигнаха, за да поема тази култура и вековно насъбиране, каквото има там. Имах шанса да попадна в среди на културни дейци-представители на най-различни изкуства и попивах информацията и познанието като гъба.

След това дойдох в Атина. През първата година учих гръцки език, който в началото ми се видя труден. Но завърших обучението си с отличие и имам диплома от училището по новогръцки език в Солунския университет.

Вида и бижутата

Тук попаднах на едно топло, тихо и кротко място, където никой не ме познава, нито пък иска. Тогава в предградието, където живея един учител направи курс по бижутерство. Аз правех бижута от печено тесто като ученичка. Отначало ги боядисвах с акварелите на баща си, но след това реших, че маслените бои са по-подходящи. По принцип формите винаги са ме интересували. Участвала съм и в изложби с малки дървени оцветени скулптури и камъни. По-късно правех и скулптури. Изобщо всичко, което освен мозъка е и занимание за ръцете ме влече много.

Та, когато започнах курса имах идея какво ще правя и ми трябваха материали: сребро и камъни. Знаех да обработвам метала и още на третия урок предложих на моя приятел-бижутер да му чиракувам срещу заплащане. Той се изсмя, но аз му казах, че имам моделите в главата си, че няма да рисувам, за да не ми ги открадне някой, но трябва да се науча да работя с уредите. Той се съгласи и започнах да му чиракувам просто така. Василис ме научи много бързо, купих си инструменти и сега имам една стая в неговото ателие, където правя уникални модели. Не ги рисувам, те са в главата ми и ги виждам като скулптури. Избирам хубави камъни, сребро. Започнах да ги продавам на приятели. Не ги рекламирам и всъщност жените или техните мъже, които са видели някъде някое мое произведение идват и ме намират един от друг. Освен това бижутата ми са заредени със страшно много позитивна енергия и това ми го казват жените, които носят и не свалят моите бижута. Подписвам всичките си бижута с името си и самото значение на думата „Вида” върху даден предмет означава живот.

Не се изхранвам от това, но не съм и евтина, защото за мен бижутата са произведения.

Другото, което ме отведе към бижутерството бе запознанството ми с Умберто Мастрояни – най-големия италиански скулптор – футурист и основател на това движение. Той ми подари два чифта обеци и един пръстен, от които сега ми е останал само той и го пазя като очите си. Още тогава, в периода 1995 – 2000 аз си казах, че един ден ще правя такива неща.

Вида и изобразителното изкуство

Започнах разказа си за бижутата със семейната среда и образованието, за да покажа, че всичко е навързано. В миналото рисувах и част от картините ми все още са в Рим. Едните са страхотен кич и аз го зная. Други са свързани с моето гадателство. Неща, които виждам и се случват след това в годините. Една от картините ми, която и днес се намира в една голяма галерия в Рим представя кулите-близнаци в Ню Йорк и бяха разрушени. Тогава все още съществуваха, но аз ги бях нарисувала в червено и оранжево и в пламъци. Тогава галеристът се учуди и ме попита защо. Тогава му отговорих просто, че такасъм ги видяла. След голямата катастрофа той ми се обади и беше повече от изумен. Между другото имах и много други индикации за тази дата, но картината остана като документ, дори и да няма никакви художествени качества. Тя е интересна като мисъл и визия, а посланието й вече се осъществи.

Вида и виденията